Прочетен: 4620 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2018 12:42
Недосетлива съм... Ама съвсем директно трябва да се подхожда към мен - право куме, та в очи. Не ми минават тия - казвам ти дъще, сещай се снахо. И всички роднини накуп да се изсипят и всеки да смига, да криви нещо глава, с ръце да дава знаци, аз пак няма да се сетя за какво иде реч, докато не ми рекат. Ами тъй де. С разни премълчавания и дипломации, намеци и подмятания никога не съм се разбирала.
Директен подход! Без заобикалки. Интересува ме нещо - питам, не съм разбрала - пак питам. Директно! Няма какво да се увърта и шикалкави. Човек трябва да е искрен, да казва каквото мисли. Каквото му е на сърцето, това да му е на езика. Преди да помисля и съм питала, от раз. Моментално! Тия дни срещам една позната - лежахме заедно в интензивно след раждане. Гледам я, изпъчила един корем и въобще не се замислям:
- Абе, Марианче, второ ли чакате? ... Не били чакали ... Неудобно ми стана малко, ама така е то с директния подход. Куца му тактичността. Случва ми се редовно конфуз. Конфузът се оказа прилепчивото братче на подхода...Ходя си по пътя - насреща ми една колежка с наш общ познат, вървят успоредно към мен и се правят, че не се познават.
Човекът ме задминава, аз си питам:
- Сонче, Митко какво се прави, че не те вижда?
Изчервява се. Тя не го била видяла. Сетих се аз, че тук е друга работата, ама късно. Недосетлива съм и това си е.
Наскоро влизаме в пицария да пием по нещо и попадаме на близко семейство. Разположили се удобно, поръчали пици, картофи, мезета...Отрупали масата. Веднага изтърсих
- Това всичкото ще го изядете ли?
Ей, като че кактус ги убоде! Споглеждат се, мънкат нещо. Не им стана приятно. Ами трябва да си попитам. Каква е таз лакомия, де ще го сложат толкова ядене? Разтревожих се, все пак приятели сме...
Онзи ден срещам една комшийка. Облякла се с къса пола, надянала едно тясно якенце до кръста. Викам и:
- Нели, как вървиш с тази пола? Ми тя съвсем на кръста ти се качила. Ама нека, че да не ти духа.
Обиди се. Фръцна се и вече се прави, че не ме вижда.
Не разбират тези хора, че питам, защото се вълнувам, често от недосетливост. А по природа съм си искрен човек. Затова седнах да го напиша - дано прочетат, разберат и не се обиждат вече като си употребявам директния подход.
14.11.2017 11:29
Поздрави, Доре!
И ето - пак ноември си отива.
Ноември без мъгли и дъждове.
Ноември съхне,
вехне и се свива,
ноември, спастрил бели часове
от лунните минути -
по лицето луната често сякъл със очи
и честно отговаряло му ехото,
и чезнела луната почти...
Ноември сух излязъл от ноември
под слънцето по листите чете
своеобразния си листопаден дневник
от чинар, кестен, дъб, бреза, сърце...
Ноември стигнал до последната чертица
на себе си по циферблата на нощта -
последните си часове засричал,
в последните секунди зазвънтя
и дните му изтичаха край него
и го затрупаха със шума до кила...
Потъва бавно корабният дневник
сред плаващите по очи листа.
Това лято пък, ако щеш вярвай - диво прасе извадихме от морето. То, завалийчето, бягало от ловна дружинка и право в морето. Цапа с къси крачета и плува почти на място. Стигнах го с лодката. Пата-кюта с веслото, потъва, не се дава лесно - хем малко беше прасенцето, разделихме си по шест-седем килограма свинско след този риболов. Каква скара стана!
Ей днеска - само пет- шест килограма попчета, това ми е уловът. Няма дивеч. Нямаше да е зле един-два заека да извадим, но рядко се случва дивеч в морето. Малко рибка ще изчистя за обяд - много вкусни попчета правя. Измивам ги, овалвам ги в малко царевично брашно, смесено с чесън на прах, поръсвам риган и ги пържа в сгорещено олио - да се попрепържат, костите им се стопяват. Пръстите си да оближеш. Риба се яде с ръце да ти е вкусно.
и си понакуцвала даже,
ама без директен подход
...кой да й каже!
Друго си е...тъй де...
един искрен човек
да имаш край себе си.
Хем и настроението
небесни висоти ще достигне.:)
Първоаприлски усмивки в аванс за теб!:)))