Постинг
18.05.2010 23:36 -
AC/DC в София - 120 минути музикален екстаз!
Автор: thetrooper
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2971 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2010 00:12
Прочетен: 2971 Коментари: 3 Гласове:
10
Последна промяна: 19.05.2010 00:12
Да, знам, че се питате защо пиша за това чак сега - 4 денонощия след концерта. Причините са разнородни, но от друга страна може би така е по-добре. Не ми се мисли какво щях да сътворя ако бях седнал да пиша веднага след излизането от стадиона - след това торнадо от емоции, причинено от двучасовия сет на тази велика, велика, велика банда. Затова по-добре сега, когато еуфорията вече е отстъпила място на разума.
Отдавна беше ясно, че на 14 май вечерта музикалните богове от AC/DC ще напълнят стадион "Васил Левски" и ще изнесат невероятно шоу. Събитие от такъв калибър винаги се очаква с огромен ентусиазъм месеци наред - още от момента на обявяване на дата за концерта. Естествено, в такива случаи настъпва и познатата еуфория на тема: а сега с кого да ходим на концерта, кога да си вземем билети, за кой сектор и т.н. При мен обаче нещата се случиха по друг начин. Просто отидох сам, защото хората, с които бих искал да споделя подобно изживяване:
Животът се измерва не с моментите, в които си поемаме дъх, а с моментите, които спират дъха ни. Когато времето и пространството престават да имат значение, а душата, разумът и материята се сливат в едно. И аз съм изключително щастлив, че в живота ми е имало такива моменти.
Така беше през една мартенска вечер на 1989-а, когато ЦСКА отстрани след дузпи отбора на Рода (Керкраде) и се класира за полуфинал за Купата на носителите на национални купи (където се изправи срещу Барселона, ако си спомняте).
Така беше през "американското лято" на 1994-а, когато нашите футболни национали станаха четвърти в света (но за това съм сигурен, че и вие сте го изживели по подобен начин).
Така беше в късния следобед на 4 февруари 1997-а, когато Йордан Соколов обяви пред Президентството, че комунистите са върнали мандата за съставяне на правителство.
Така беше през април 2003-а, когато един от имиграционните служители в Американското консулство в София ми заяви след дълго и изтощително интервю, пълно с коварни въпроси: "Елате в 4 следобед да си получите визата."
Така беше в края на септември същата година, когато празнувах 25-ия си рожден ден в Yosemite National Park, California заедно с новите си приятели - не само от Америка, а практически от цял свят.
Така беше през август 2005-а на онзи паметен мач на "Анфийлд" между Ливърпул и ЦСКА (бихме ги 1:0), когато 5 минути преди края легендарната трибуна "The Kop" (където са най-верните фенове на ливърпулци) трябваше по традиция да запее "You"ll necver walk alone". Но тя не запя.
Така беше само седмица по-късно в Рединг, когато Брус Дикинсън развя окъсания Юниън Джак, а трите китари, баса и барабаните на Айрън Мейдън засвириха "The trooper".
Така беше в новогодишната нощ на 31 декември 2006-а, когато със светлинното шоу на площад "Александър Батенберг" влязохме в ЕС.
Така беше в деня, когато разбрах, че съм приет в Университета в Бреда, Холандия.
Така беше повреме на прощалнат ми нощ в Слънчев бряг през август 2007-а (всъщност бяха две нощи, ама втората се оказа много по-яка) когато над 40 мои колеги екскурзоводи и туристически представители от България, Швеция, Дания, Норвегия и Словакия ми направиха изпращане, което няма как да бъде описано - то може само да бъде изживяно.
Така беше в началото на февруари 2008-а, когато самолетът на Сингапурските авиолинии напусна летище Схипол край Амстердам. За едно грандиозно пъртешествие с учебна цел (Австралия, Виетнам, Сингапур и остров Бали) или както аз се шегувах "80 дни около света".
Така беше на 25 юли 2008-а в София, когато най-после чухме на живо "Seek and Destroy" на Металика.
Така беше през една страхотна нощ в края на март 2010-а, когато... но това всъщност не е ваша работа:)
Така беше и преди няколко дни... За мен и за всички читатели на блога, които бяха там. А останалите ви очаквам другия месец на концерта на Manowar...
Отдавна беше ясно, че на 14 май вечерта музикалните богове от AC/DC ще напълнят стадион "Васил Левски" и ще изнесат невероятно шоу. Събитие от такъв калибър винаги се очаква с огромен ентусиазъм месеци наред - още от момента на обявяване на дата за концерта. Естествено, в такива случаи настъпва и познатата еуфория на тема: а сега с кого да ходим на концерта, кога да си вземем билети, за кой сектор и т.н. При мен обаче нещата се случиха по друг начин. Просто отидох сам, защото хората, с които бих искал да споделя подобно изживяване:
- имаха резервиран билет още преди да се познаваме (за друг сектор, естествено, но в живота често се случва така)
- не сме се координирали в последните седмици за да си купим билети за една и съща зона
- макар да сме в една зона (на терена), сме дошли по ралично време
- до последния мопмент не са успели да се снабдят с билет
- не са ми потвърдили, че ще присъстват на концерта (макар да съм абсолютно сигурен, че бяха някъде там)
- в 19.15ч. се насочих към стадиона
- в 19.40ч. поех първата си бира (от преносим щанд на Tuborg)
- в 19.55ч. напирах заедно с още стотици фенове към един от пропускателните пунктове
- в 20.03ч. вече бях на стадиона
- в 20.15ч. се включих в един интересен диспут на опашката за бира (относно певческите умения на Джеймс Хетфийлд от Металика и неговото заядливо изказване към Аксел Роуз)
- в 20.35ч. превключих и на английски ( заради един гостуващ фен от Гърция, с който се оказа, че сме на противоположни политически позиции, но дори това не ни попречи да си вземем заедно бира и да си пожелаем приятно гледане и слушане)
- в 21.00ч започнах да обикалям зоната около шатрите, носейки 4 бири в картонен държач - отчасти, за да срещна някой познат, но най-вече за да усетя атмосферата непосредствено преди старта
- от 21.14ч. нататък в продължение на 2 часа това, което изживях, не може да бъде описано с думи. И затова няма и да се опитвам. 2 часа, през по-голямата част от които заедно с още няколко десетки хиляди души (не знам колко точно, ама гаранция бяхме повече отколкото на Металика през 2008-а) издавахме диви, неистови, животински ревове на душевен екстаз, прекъсвани единствено от пеене заедно с вокала и бурни овации през паузите (моля да ми простят Браян Джонсън, Ангъс Йънг и останалите от AC/DC, че не винаги можех да им ръкопляскам, понеже ръцете ми бяха заети с бири, или както пишеше на тениската ми - "My idea of a ballanced diet is a beer in each hand". Все пак сърцато и безрезервно им отдадох гласните си струни.)
Животът се измерва не с моментите, в които си поемаме дъх, а с моментите, които спират дъха ни. Когато времето и пространството престават да имат значение, а душата, разумът и материята се сливат в едно. И аз съм изключително щастлив, че в живота ми е имало такива моменти.
Така беше през една мартенска вечер на 1989-а, когато ЦСКА отстрани след дузпи отбора на Рода (Керкраде) и се класира за полуфинал за Купата на носителите на национални купи (където се изправи срещу Барселона, ако си спомняте).
Така беше през "американското лято" на 1994-а, когато нашите футболни национали станаха четвърти в света (но за това съм сигурен, че и вие сте го изживели по подобен начин).
Така беше в късния следобед на 4 февруари 1997-а, когато Йордан Соколов обяви пред Президентството, че комунистите са върнали мандата за съставяне на правителство.
Така беше през април 2003-а, когато един от имиграционните служители в Американското консулство в София ми заяви след дълго и изтощително интервю, пълно с коварни въпроси: "Елате в 4 следобед да си получите визата."
Така беше в края на септември същата година, когато празнувах 25-ия си рожден ден в Yosemite National Park, California заедно с новите си приятели - не само от Америка, а практически от цял свят.
Така беше през август 2005-а на онзи паметен мач на "Анфийлд" между Ливърпул и ЦСКА (бихме ги 1:0), когато 5 минути преди края легендарната трибуна "The Kop" (където са най-верните фенове на ливърпулци) трябваше по традиция да запее "You"ll necver walk alone". Но тя не запя.
Така беше само седмица по-късно в Рединг, когато Брус Дикинсън развя окъсания Юниън Джак, а трите китари, баса и барабаните на Айрън Мейдън засвириха "The trooper".
Така беше в новогодишната нощ на 31 декември 2006-а, когато със светлинното шоу на площад "Александър Батенберг" влязохме в ЕС.
Така беше в деня, когато разбрах, че съм приет в Университета в Бреда, Холандия.
Така беше повреме на прощалнат ми нощ в Слънчев бряг през август 2007-а (всъщност бяха две нощи, ама втората се оказа много по-яка) когато над 40 мои колеги екскурзоводи и туристически представители от България, Швеция, Дания, Норвегия и Словакия ми направиха изпращане, което няма как да бъде описано - то може само да бъде изживяно.
Така беше в началото на февруари 2008-а, когато самолетът на Сингапурските авиолинии напусна летище Схипол край Амстердам. За едно грандиозно пъртешествие с учебна цел (Австралия, Виетнам, Сингапур и остров Бали) или както аз се шегувах "80 дни около света".
Така беше на 25 юли 2008-а в София, когато най-после чухме на живо "Seek and Destroy" на Металика.
Така беше през една страхотна нощ в края на март 2010-а, когато... но това всъщност не е ваша работа:)
Така беше и преди няколко дни... За мен и за всички читатели на блога, които бяха там. А останалите ви очаквам другия месец на концерта на Manowar...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6456
Блогрол
1. templar
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат