Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 23:36 - AC/DC в София - 120 минути музикален екстаз!
Автор: thetrooper Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2235 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 19.05.2010 00:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Да, знам, че се питате защо пиша за това чак сега - 4 денонощия след концерта. Причините са разнородни, но от друга страна може би така е по-добре. Не ми се мисли какво щях да сътворя ако бях седнал да пиша веднага след излизането от стадиона - след това торнадо от емоции, причинено от двучасовия сет на тази велика, велика, велика банда. Затова по-добре сега, когато еуфорията вече е отстъпила място на разума.

Отдавна беше ясно, че на 14 май вечерта музикалните богове от AC/DC ще напълнят стадион "Васил Левски" и ще изнесат невероятно шоу. Събитие от такъв калибър винаги се очаква с огромен ентусиазъм месеци наред - още от момента на обявяване на дата за концерта. Естествено, в такива случаи настъпва и познатата еуфория на тема: а сега с кого да ходим на концерта, кога да си вземем билети, за кой сектор и т.н. При мен обаче нещата се случиха по друг начин. Просто отидох сам, защото хората, с които бих искал да споделя подобно изживяване:
  • имаха резервиран билет още преди да се познаваме (за друг сектор, естествено, но в живота често се случва така)
  • не сме се координирали в последните седмици за да си купим билети за една и съща зона
  • макар да сме в една зона (на терена), сме дошли по ралично време
  • до последния мопмент не са успели да се снабдят с билет
  • не са ми потвърдили, че ще присъстват на концерта (макар да съм абсолютно сигурен, че бяха някъде там)
Но това всъщност е второстепенен факт. Далеч по-важното е, че изживях нещо неописуемо. Ето и хронологията на тази безумна вечер:
  • в 19.15ч. се насочих към стадиона
  • в 19.40ч. поех първата си бира (от преносим щанд на Tuborg)
  • в 19.55ч. напирах заедно с още стотици фенове към един от пропускателните пунктове
  • в 20.03ч. вече бях на стадиона
  • в 20.15ч. се включих в един интересен диспут на опашката за бира (относно певческите умения на Джеймс Хетфийлд от Металика и неговото заядливо изказване към Аксел Роуз)
  • в 20.35ч. превключих и на английски ( заради един гостуващ фен от Гърция, с който се оказа, че сме на противоположни политически позиции, но дори това не ни попречи да си вземем заедно бира и да си пожелаем приятно гледане и слушане)
  • в 21.00ч започнах да обикалям зоната около шатрите, носейки 4 бири в картонен държач - отчасти, за да срещна някой познат, но най-вече за да усетя атмосферата непосредствено преди старта
  • от 21.14ч. нататък в продължение на 2 часа това, което изживях, не може да бъде описано с думи. И затова няма и да се опитвам. 2 часа, през по-голямата част от които заедно с още няколко десетки хиляди души (не знам колко точно, ама гаранция бяхме повече отколкото на Металика през 2008-а) издавахме диви, неистови, животински ревове на душевен екстаз, прекъсвани единствено от пеене заедно с вокала и бурни овации през паузите (моля да ми простят Браян Джонсън, Ангъс Йънг и останалите от AC/DC, че не винаги можех да им ръкопляскам, понеже ръцете ми бяха заети с бири, или както пишеше на тениската ми - "My idea of a ballanced diet is a beer in each hand". Все пак сърцато и безрезервно им отдадох гласните си струни.)
2 часа неверояттна емоция. Съпоставима с много малко други неща. Като например новината за премахването на визите за Шенгенското пространство. Тогава тази новина завари мен и приятелите ми в моята стая в хотел "Самоков" в Боровец, където бяхме попаднали на международна конференция (от която нищо не разбрахме, но пък доббре се забавлявахме в продължение на цял уикенд). Дивата радост ни накара да се снимаме за спомен заедно с телевизора, на чийто екран се виждаше как министър-председателят Иван Костов съобщава тържествено пред Народното събрание за големия дипломатически успех, а после всички запяхме "Who let the dogs out?" И тази песен се превърна в нещо като химн на компанията.

Животът се измерва не с моментите, в които си поемаме дъх, а с моментите, които спират дъха ни. Когато времето и пространството престават да имат значение, а душата, разумът и материята се сливат в едно. И аз съм изключително щастлив, че в живота ми е имало такива моменти.

Така беше през една мартенска вечер на 1989-а, когато ЦСКА отстрани след дузпи отбора на Рода (Керкраде) и се класира за полуфинал за Купата на носителите на национални купи (където се изправи срещу Барселона, ако си спомняте).

Така беше през "американското лято" на 1994-а, когато нашите футболни национали станаха четвърти в света (но за това съм сигурен, че и вие сте го изживели по подобен начин).

Така беше в късния следобед на 4 февруари 1997-а, когато Йордан Соколов обяви пред Президентството, че комунистите са върнали мандата за съставяне на правителство.

Така беше през април 2003-а, когато един от имиграционните служители в Американското консулство в София ми заяви след дълго и изтощително интервю, пълно с коварни въпроси: "Елате в 4 следобед да си получите визата."

Така беше в края на септември същата година, когато празнувах 25-ия си рожден ден в Yosemite National Park, California заедно с новите си приятели - не само от Америка, а практически от цял свят.

Така беше през август 2005-а на онзи паметен мач на "Анфийлд" между Ливърпул и ЦСКА (бихме ги 1:0), когато 5 минути преди края легендарната трибуна "The Kop" (където са най-верните фенове на ливърпулци) трябваше по традиция да запее "You"ll necver walk alone". Но тя не запя.

Така беше само седмица по-късно в Рединг, когато Брус Дикинсън развя окъсания Юниън Джак, а трите китари, баса и барабаните на Айрън Мейдън засвириха "The trooper".

Така беше в новогодишната нощ на 31 декември 2006-а, когато със светлинното шоу на площад "Александър Батенберг" влязохме в ЕС.

Така беше в деня, когато разбрах, че съм приет в Университета в Бреда, Холандия.

Така беше повреме на прощалнат ми нощ в Слънчев бряг през август 2007-а (всъщност бяха две нощи, ама втората се оказа много по-яка) когато над 40 мои колеги екскурзоводи и туристически представители от България, Швеция, Дания, Норвегия и Словакия ми направиха изпращане, което няма как да бъде описано - то може само да бъде изживяно.

Така беше в началото на февруари 2008-а, когато самолетът на Сингапурските авиолинии напусна летище Схипол край Амстердам. За едно грандиозно пъртешествие с учебна цел (Австралия, Виетнам, Сингапур и остров Бали) или както аз се шегувах "80 дни около света".

Така беше на 25 юли 2008-а в София, когато най-после чухме на живо "Seek and Destroy" на Металика.

Така беше през една страхотна нощ в края на март 2010-а, когато... но това всъщност не е ваша работа:)

Така беше и преди няколко дни... За мен и за всички читатели на блога, които бяха там. А останалите ви очаквам другия месец на концерта на Manowar...








Тагове:   минути,   Музикален,   екстаз,


Гласувай:
10
0



1. lzl - :)
18.05.2010 23:51
:)
цитирай
2. galinabg - Много се радвам за теб, Митко!!!!
19.05.2010 04:31
А и как си ни го разказал само? Вече съм сигурна , че сме били заедно там:))))))
цитирай
3. monarchism - Може би ще разкажеш някой път за в...
19.05.2010 22:23
Може би ще разкажеш някой път за впечатленията си от икономическата система на Сингапур? :)

Колкото до Manowar - ще съм там, но предимно заради Rammstein. ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 1340854
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6443
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031