Тайно и полека, моят блог взе, че надхвърли двеста хиляди посещения. При това само за малко повече от една година. Много други блогъри биха го приели за постижение. Но за мен това е преди всичко признание.

Както сигурно сте забелязали, напоследък не пиша толкова често, колкото преди. Повечето от последните ми постинги са или препечатки от други сайтове, или материали, които съм писал по-рано. Причините за това са разнородни и нямам намерение да ги обяснявам точно сега. По-скоро бих искал да наблегна на друго.

Въпреки че забавих темпото и все по-често пропускам да коментирам значими дати и събития, забелязах, че интересът към блога не секва. Дори без да публикивам нищо ново със седмици, броячът на блог.бг продължава да отчита активност. Което означава, че немалко хора влизат в този блог всеки ден, очаквайки поредната ми словесна изява. А това, както ми каза миналото лято една блогърка, задължава. Затова и аз се чувствам задължен на вас, моите редовни читатели.

Обещавам, че няма да ви изоставя. независимо от всичко. Ще продължа да пиша, макар и не толкова често, както преди. А от вас очаквам да ме четете с удоволствие. И да викате за Англия на Световното:)

Може би сега е момента да ви споделя какво ми даде thetrooper.blog.bg.  Блогът ми даде много повече от трибуна и възможност за изява.

Блогът ме свърза с моите политически съмишленици. И не само това, а ме постави рамо до рамо с хора, които се занимават с политика много преди мен.

Блогът ме издигна в очите на дългогодишните ми приятели, които откриха в писането още една причина да ме уважават.

Блогът ме свърза с други блогъри и ме вкара в едно виртуално общество. С част от тези хора имах честта и удоволствието да се срещна на живо в началото на тази година, на поредната блогърска среща в "Кривото".
 

Блогът ми даде възможност и да изпитам (и да продължавам да изпитвам) нещо изключително, в личен план. Няма да изпадам в подробности, тя знае за какво става дума...