Днес е 1 ноември - Денят на народните будиители. Честит празник на всички  българи, както и на всички онези, които носят българското в сърцата си!

Сигурен съм, че още от сутринта всевъзможни "националисти" са започнали по де що има медии да трупат евтина популярност на гърба на будителите, от чиито имена претендират, че говорят. И "Атака", и МВРО, и БНС/"Гвардия", и смешниците от "Нова зора" (ако тази партия още съществува), и останалите маргинални "националистически" партийки. Разбира се, да не забравяме и шайката комуно-ченгесарски "патриоти" начело с Гоце и БДШНИМ. Няма да ви занимавам с техните словесни напъни в посока "съхраняване на българщинАта", даже аз самият отдавна съм се отказал да им гледам и слушам сеира. Това, на което искам да обърна внимание, е доколко всъщност тези политически субекти могат да се нарекат националисти, а не, както аз ги наричам, национал-популисти.

Ето защо ще изброя характеристиките на автентичния български национализъм (този от написването на "История славянобългарска" до 09.09.1944г.), пък вие преценете дали някой от днешните "националисти" има основания да се нарича по този начин:

Българският национализъм е БЪЛГАРСКИ - не е нито руски, нито сръбски, нито палестински, нито какъвто и да е друг.

Българският национализъм е ХРИСТИЯНСКИ - но не толкова като антипод на исляма (или юдаизма), колкото като антипод на безбожието.

Българският национализъм не е непременно монархически, но в никакъв случай не изпитва тежнения към създаване на президентска република.

Българският национализъм е "десен" - основан на неприкосновеността на частната собственост и стимулирането на " патриотичен бизнес елит", който, създавайки материални блага, да води нацията напред. В този ред на мисли всякакви идеи за национализация и държавен контрол върху икономиката са чужди на българския национализъм.

Българският национализъм не се легитимира чрез позиционирането "за" или "против" даден военен или военно-политически съюз. За българският национализъм участието във военни съюзи (Централните сили, Тристранния пакт, НАТО) не е цел, а инструмент за постигане на национални цели.

Българският национализъм е отстояване на българското, а не отрицание на чуждото.

Българският национализъм не е "комплексарски" - на него не са му виновни американския империализъм, евреите, съседните държави или световната конспирация.

Българският национализъм е антикомунистически - без адекватна обществена присъда за комунистическото минало и решително скъсване с посткомунистическите социални явления националният подем е немислим.

И може би най-важната особеност: изразители на автентичния български национализъм не могат да бъдат нито служители (агенти, сътрудници, офицери) на бившата ДС (българския филиал на КГБ), нито ортодоксални комунисти, чиято партия насила дебългаризираше населението в Пиринския край, а впоследствие на два пъти отправи официални предложения към СССР да приеме България за 16-та република!

И така, нима някоя от сега съществуващите "националистически" партии отговаря на всички тези критерии?

Единствените две организации, които наистина могат да се нарекат националистически ( макар да не са политически партии) са (в близкото минало) Българският демократически форум (наследник на Съюза на българските национални легиони и присъдружна организация към "старото" СДС, в която членувах в периода 1999-2001г.) и клуб "Един завет". Ако към тях можете да добавите други, заповядайте...

Днес съм си обещала да не говоря за политика! А тук коментарът ми би бил точно такъв!
Утре ще мина пак:)

Честит празник и на теб, Галя!

а ДСБ?

ДСБ никога не се е самопровъзгласявала за националистическа партия. И може би в това е проблема.

Здравей. Честит Празник.
Казах ти го и лично, сега ще го повторя още веднъж - няма, и не може да има нищо общо между национализма и християнството. Ще ти цитирам по тоя повод и думите на отец Ангел Ангелов, един прекрасен човек, предстоятел на храма "Св. София", от едно негово интервю преди малко повече от три години:

Въпрос:
- Трябва ли да правим разлика между православната религиозност и патриотичното чувство, което много често се изразява чрез показна лоялност към християнството? В опита да се скарат християни и мюсюлмани няма ли известно присвояване на религиозните чувства за целите на национализма?

Отец Ангел:
- По-скоро трябва да се опитаме да направим разлика между яркия патриотизъм и крайния национализъм. Всеки човек трябва да обича отечеството си, да бъде патриот. Вярвам, че патриоти са и хората, изповядващи ислям у нас, защото те живеят в тази страна и се предполага, че я обичат. Страшното е обаче, когато превес вземе национализмът. Навремето Николай Бердяев беше писал относно свободата на човешкия дух, че една от най-големите спънки пред нея е именно национализмът. Говорих ви, че християнинът е гражданин на небето. И онова, с което се радва и живее, е неговата общност. Всъщност, църквата е това - кинония, стара гръцка дума, означаваща общност. Цялата църква е общността на всички поместни църкви, които дават истинската православна църква. Затова православният християнин не може бъде националист. Църквата винаги е проповядвала от своя амвон вселенността. Защото тя носи в себе си космическата литургия и й е напълно чужд фанатичният националистичен дух.

...

Цялото му интервю можеш да погледнеш тук
http://www.dveri.bg/content/view/2560/48/
Цитирам ти го, защото се надявам, че авторитетът на отец Ангел за теб ще бъде по-силен мотив да се замислиш върху това.

Поздрави.

Това, което аз наричам национализъм, отец Ангел нарича патриотизъм. Това, което отецът нарича национализъм, аз съм го определил като национал-популизъм. И оттам идва разминаването.

Честит празник!

Не, няма никакво разминаване, според мен.
Особено пък ако твърдиш, че "национализмът е християнски".

А ако наистина мислиш, че това е разминаването, тогава е крайно време да си оправиш понятията. Когато се говори за национализъм, се разбира национализъм. А когато се говори за патриотизма - тогава се говори за патриотизъм. Няма тирета, няма добавки, и термините са чисти.

п.п. за "националистическата" ДСБ - имам една молба: изчакайте да напусна, още две седмици остават, и тогава я прекръстете на Националисти за Силна България. :))

Поздрави.

В голяма степен съм съгласен с написаното от теб. Имам само две бележки:

1. Един завет не е в чистия смисъл националистическа организация, доколкото в нея водещ е потомствения принцип. Ако някой потомък на царски офицер днес вярва в обединените европейски и световни щати, обществения договор, човешките права на бездомните кучета и мечките панда... и смята националната държава и идеята за нацията за тесногръда отживелица, той пак ще намери добър прием в Един завет, по силата на произхода си. Вътре в клуба ние с теб вероятно ще спорим с него. Заради тази специфика изрично сме казали, че Един завет не бива да се смята за съвременна версия на "легиона", ВМРО (някогашното), Бранник, Въртоп... БДФ и ЕЗ са базирани на различна основа. Иначе аз симпатизирам и на двете ;)

2. Християнската църква е вселенска и е средата за спасение на душите на всеки, който е съ-причастен към нея. В този смисъл един сръбски шовинист, съветски чекист - убиец или православен самурай в храма "Никорай-до" в Токио, който искрено се изповяда и причасти в литургия е в по-добре стартова позиция от всеки искрен и честен български патриот, член на евангелска църква.
Светото православие е част от българския национален дух само дотолкова, доколкото исторически е обединявало в обща ценностна система българската нация.

православието (не просто християнството) по исторически причини е част от българската национална идентичност.
Но
Национализмът, патриотизмът и българщината (термин, въведен от българските националисти през 30-те) не могат да се разглеждат като компоненти на православния светоглед, а са по-скоро в противоречие с буквата на канона.

Това е нонсенс, като че ли. Няма начин сръбски шовинист или пък съветски чекист искрено да се изповяда и причасти. Самият акт би представлявал себеотрицание за такива хора, в пълния смисъл на думата себеотрицание. От момента, в който един такъв човек се изповяда и причасти, той повече не би могъл да се разпознае като шовинист и чекист.
Иначе, много приятно съм изненадан да прочета мнението ти за несъвместимостта между християнството и национализма. В този смисъл пък е добре да се помисли за изпикаването върху християнството, което се прави чрез замяната му с думички като "православие", "католицизъм", "протестантство" и още много други такива. Или си християнин, в крайна сметка, или не си. Ориана Фалачи, например, в последната си книга е определила себе си като "християнин-атеист" - което е още един тотален нонсенс.

Поздрави.

Има начин. Пълно е със светци, които са претърпели подобна еволюция. Иначе си прав, че след това няма как да остане шовинист, чекист...

Да си християнин за мен означава едно единствено нещо - да си получил св. кръщение в православна църква, част от вселенското православно единство (грубо казано призната от Константинопол и Москва) и да участваш в св. евхаристия в православна църква от същия "православен клуб". Така че терминът "православие" е уточнение, за да не бъде вкаран някой в заблужедние, че има и друго християнство, извън благодатното тяло на православната църква - като институция на апостолската приемственост (т.е. за нас като жители на София - извън омофора на дядо Максим)

Да, това уточнение при нас е задължително, поне засега.
Но иначе, постепенната замяна на "християнство" с всякакви други нуждаещи се от пояснение термини е потенциален проблем. Аз може и да го нямам, ти сигурно също, но други го имат.

За светците - скептичен съм, минимум по отношение на католическите. Точно в момента чета новата книга на Честъртън, за св.Франциск и Тома от Аквино, и мога да те уверя, че да обявиш Франциск за светец е гротеска. Още се колебая дали да пиша конкретно за това, защото и без тая тема вече съм обявен за "животно". :)

Да не забравяме и нео нацистките и фашистките боклуци, които уж се наричат "български националисти" и "патриоти", а са всъщност една сган от изроди, които чупят седалки по стадионите и срамят не само самите себе си, а и името на родината ни...

Заглавието беше обещаващо, но за съжаление не отговаря на съдържанието. Няма нищо общо между българския национализъм и мнението на автора. Това, че българския национализъм бил християнски, десен, антикомунистически и т.н. мога да го приема само като лично мнение. А и просто не се връзва с останалите тези в статията.

Ще ми се "национализмът" ни да не е толкова християнски, ама на... такъв е :)

Щото, като чуя православие и се сещам веднага за Москва! По презумпция националната ни църква е националистическа и русофилска! Само погледнете назад... А в днешни времена съвсем.

Разбира се трябва и да правим разлика между православие и църква :)

"Светото православие е част от българския национален дух само дотолкова, доколкото исторически е обединявало в обща ценностна система българската нация."

Съгласен съм. Затова разглеждам православието в неговия "национален" контекст, а не чисто канонично.

В известен смисъл православието може да се приеме за първата (исторически погледнато) протестантска църква, опълчила се на римокатолицизма и неговата "папоцезаристка" доктрина.

Национализъм и русофилство не са ли взаимно изключващи се понятия?

Моля?! Втрещен съм.
Надявам се, че не говориш сериозно.

Освен това, за коментар 16 - не знам защо не разбираш какво ти е казал Темплар. Достатъчно ясен е. Какъв е този "национален" контекст? Да не би да си мислиш, че има "българско православие", което може да се разглежда като различно от румънското, например?

Не смятам себе си за достатъчно вещ по религиозните въпроси, за да мога да споря с теб или с Темплар. Просто правя вметка за раликата между цезаропапизъм и папоцезаризъм, която е най-добре да развия "на живо".

Поздрави.

Не, тук не става дума за спорове и възможности. Особено пък в този смисъл става дума за история най-вече. Това, което споменаваш, е само малка част от различието. По-добре почети повече за създаването на Константинопол, за Юстиниан и за схизмата. Има и една статия, част от "Огнената река", която беше наскоро преведена и на български, на Александрос Каломирос. Преведената част е тук
http://www.dveri.bg/content/view/8218/138/
а цялата, в оригинал на английски е тук
http://www.orthodoxpress.org/parish/river_of_fire.htm

Католиците се отделят от единството - това е историческият факт. Ние сме тези, които остават на пътя на апостолите и продължават в приемственост тяхната църква. Пак казвам, не говоря за догматика, а за най-обикновена история.

Иначе мисля, че Митко говори за онова специфично усещане, изразено от Пенчо Славейков:

"Бог и България
Единство в двойна плът"

което и аз споделям, без да съм различно православен от православните японци и зулуси.

Един интересен и много близък до моя поглед за етнизирането (може да се нарече и пенчославейковизиране) на християнството има дякон Андрей Кураев. Това по-долу е откъс от брошурата му "За нашето поражение".

***
На Запад "да си християнин" се разбира "да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш редовно данъците и умерено да се занимаваш с благотворителност". Най-големият протестантски богослов на 20-ти век Пол Тилих, отговаряйки на въпроса дали се моли, казва:"Не, но медитирам". В православните страни отговорът е и по-лош. "Да си православен означава да си русин (българин, сърбин, румънец, грък)"… Според вярното наблюдение на Г. Федотов, "Прекалено много естети дойдоха в църквата, които жадуват за Византия, а не за Христа". Нерядко днес виждаме хора, които произнасят фрази от типа на: "Аз съм атеист, но понеже съм руснак, значи съм православен". Или, обратното: "Аз съм православен, но разбира се, съм атеист". Ясно е, че такова свеждане на християнството до етнографията не съответства на Христа ...
... В крайна сметка, по отношение на православието политиката на соловьовския антихрист вече се реализира: православието успешно се натиква в етнографско-ритуален резерват. Може да се говори и да се пише, но не може (в пресата или в училищата) да се говори за вярата ...
... През последните столетия християнството старателно беше опустошавано от просветителския рационализъм. Богословите (протестантските и католическите, а след тях и православните) се стараеха рационално да обосноват християнската вяра. Мистиката последователно се изкореняваше. Чудесата се превръщаха в "измислици", "фолклор", или пък просто в обикновени природни явления. Тайнствата бяха превърнати в обряди, а обрядите – в "библия за неграмотни", тоест в изясняване на библейските текстове посредством жестове. Пречистеното от "магизъм" (тоест, от енергийната, благодатна изпълненост с Надсветовното Присъствие) християнство стана твърде рационално. И когато пред европейците се откри дълбочината на аскетиката и мистиката на Изтока,те се прехласнаха по нея, ни най-малко не подозирайки, че собствена, своя аскетика и своя мистика съществува в църковното християнство.
...

и т.н. целият текст е тук
http://www.pravoslavieto.com/history/20/1963_Kuraev/za_nasheto_porazhenie/2.htm

Църквата Христова е жив организъм, кораб на спасението, а не просто национален клуб, старчески дом или музей за веществени ценности и славна история. Тя не е, според мен, и не може да бъде средство за нашата гражданска изрядност и порядъчност, патриотичност и политическа ангажираност. Кураев добре го е написал - аз съм православен, щото съм българин, сърбин или там какъвто и да е. Пълен нон сенс. Това наистина е по Соловьов. Национализмът на Балканите, нанесе такива рани на духовността на българи, гърци, сърби и румънци, каквито, впрочем и гротескния псевдовизантийски месианизъм и по-късен болшевизъм при руснаците.

колкото "узаконяването" на синода. Повечето невежи десняци си мислят, че патриарх Максим е нелегитимен, защото СГС (или Страсбург) се произнесъл в полза на "дадо Инокентий"... :) Да мислиш, че жалките ти закончета и съдчета са по-големи от съборната вселенска и апостолска христова църква... трябва не просто да си атеист, но и идиот... както ако си мислиш, че Бог е българин...

Става дума точно за обратното: християнизирането на националността. Нацията (политическа конструкция на модерността, но превърната в реалност и устойчиво просъществувала 2-3 века.) като част, племе, коляно, енория... от голямото цяло на Божият народ, в който няма ни евреин, ни елин... Когато се постави християнството най-високо в ценностите (НОК) на нацията, на първо място в "Бог, цар отечество", тогава изчезва шовинизма и омразата към другия, защото той, както и ние принадлежим към Божия народ, нищо че сме от различни нации и живеем на различни улици...
Християнизирането на националността е път към превръщането на християнството в духовна "националност" и единствения смислен "глобалистки" подход.

Може и да изчезва шовинизма и омразата при "Бог, цар и отечество", но се появяват други едни проблеми, при чието разрешаване пак се стига до лутеровите и калвиновите крайности.
"Бог, цар и отечество" в Рим открай време се чете погрешно. :))

"Единствените две организации, които наистина могат да се нарекат националистически ( макар да не са политически партии) са (в близкото минало) Българският демократически форум (наследник на Съюза на българските национални легиони и присъдружна организация към "старото" СДС, в която членувах в периода 1999-2001г.) и клуб "Един завет". Ако към тях можете да добавите други, заповядайте..."

НДЗПЧ, Съюзъ Справедливостъ, Монархическо - консервативенъ съюзъ...

БДФ няма как да спада към тази категория, защото беше пълна (сега не знам и не искам да знам) с доста ченгета, начело с предателя - псевдо-фюрер Дочев. Сегашният и председател пък е голям анимационен герой. :D "Един завет" не ги познавам, но смущаващ факт е членството на хора като ченгето Дянко Марков.

Здравей :))
От гледна точка на идентичността дали е добра идея, според теб, "Един завет" да се преименува на "Единъ Заветъ", а БДФ - на БъДъФъ? Как мислиш?

При абревиатури "ер голям" не се слага. За "Единъ Заветъ" - хубаво би било, но все пак, друго си е като го напишеш на болшевишки....

НДЗПЧ е първата организация на истински дисиденти (преди 1989г.) но не мисля, че е идеологически профилирана като националистическа, консервативна, либерална и т.н. Просто сбор от хора, които искрено ненавиждат комунистическия режим и работят искрено и според силите си за неговото събаряне.

Другите организации трябва да ги популяризираш:))

Дянко Марков е бивш легионер (отпреди 09.09.1944г.), летец от ВВС на Царство България и голям патриот.

Дочев (предполагам, имаш пред вид Иван Дочев) не е бил председател на БДФ, той беше лидер на Българския Национален Фронт - емигрантска организация, създадена след 09.09.1944г. от националистично-настроената емиграция (другото голямо крило сред политическите емигранти са земеделците, или "геметовците"). Иначе преди 1944-а е бил лидер на Легиона, а непосредствено преди съветската окупация - кмет на Силистра.

НДЗПЧ не е организация на дисиденти, а на антикомунисти. Слагам я в националистическия сектор заради политическите убеждения на лидера и.

Ще ги популяризирам.

Дянко Марков е доказано ченге, участник в Агентурната група Х-11, създадена от болшевишкия ген. Вранчев от Ра­зуз­на­ва­тел­ното уп­рав­ле­ние на Ге­не­рал­ния щаб на Бъл­гар­ска­та на­род­на ар­мия (РУ-ГЩ) след 9-ти септември. Втори отдел на службата - РО-2 създава Х-11, където членуват доста легионери, решени да помогнат на новата народна власт. Тези неща отдавна са доказани и отдавна се знаят. Арменеца Алтънков писа в една от книгите си, дори цитира архивни документи.

БДФ е клон на БНФ, създадена от бивши легионери, до един свързани с Х-11. За псевдо-фюрера Дочев, този иначе голям демократ и бивш нацист, се знае много. Още преди 9-ти е съдействал на съветския агент Кимон Георгиев и е поддържал връзки с комунистите. Разбива СБНЛ на две части, отказа се от легионерското си минало.

В легионерски документ от 1937 г. пише следното: "Мусолини дойде на власт за 4 години, Хитлер за 13 години, а сега са само посредствени хора, но и непочтени, кариеристи и безидейни като Дочев".

Този изобщо не е за коментар...

ген.Вранчев не беше ли репресиран от службите?

На републикански, вероятно имаш предвид.
Малко по-сериозно - опитите за премахването на двойното е датират още от 1892-1895 година. Та, дано ми простиш иронията, и да не ми се налага да я превръщам в открита подигравка.

аз съм твърдо за стария правопис. И особено за двойното е. "Реформите" са предлагани от земеделци и левичари - все потомствени простаци, които са искали да направят нещата "по-лесни", като за техните кратуни. Също като днешната люлинска сган, koqto pi6e 4udovi6no...

Но връщането на правописа не може да стане с маргинални писания по блогове и стен-вестници, а трябва да си се направи като хората - в т.2. на височайшия указ, който отменя действащата конституция, забранява партиите, въвежда образователен и имуществен ценз, възстановява Закона за изтребление на разбойниците от 1885 жителството и задължителната военна служба :)

Едно и също е.


Да, опити за сърбизиране на българския език от сърбофила Цонев и славянофила Балан.

В края на краищата през 1945 г. за официален български се приема източнобългарското наречие и се приемат разни болшевишки правила, които нямат нищо общо с истинския правопис. Освен посочените от templar причини, не по-малко важна е била и постигнатата цел - отродяване на западнобългарското наречие, което се приема за сръбско и небългарско.

В своята студия "Studyja nad historyja jzyka bulgarskego" 1891, раздел I, полският езиковед Антон Калина доказва уникалността на българския език сред т.нар. "славянски езици". Той е един от авторите, които правят връзка между българския и илирийския език (нещо което малко по-късно доказва д-р Ганчо Ценов), както и между българския и разпространението на Старинното Православие в Европа.

Сам можеш да прецениш какво са постигнали безродниците с "правописната реформа".

Всичко е конспирация при теб. Трудно се разговаря по тоя начин.
Тезата ти, която приравнява републиканството с болшевизма, е крайно посредствена, но ти явно никога не си се замислял по тоя въпрос. Ако беше, тогава щеше и сам да си се сетил за републиканството през вековете преди болшевизма - Рим, Картаген, Венеция, Гърция от Античността. Но тъй като предпочиташ да абсолютизираш какви ли не глупости, не виждам смисъл и полза от този разговор.

п.п. Като видя някой да употребява "безродници", и се изприщвам. Никога няма да приема това комунистко клише от края на 80-те по адрес на когото и да било.

Не конспирация, а целенасочено провеждана политика. Именно поради това дружбашорите на Стамболийски първи правят "правописна реформа", отменена от правителството на проф. Цанков. Мераците за обща Югославянска федерация с единен език, не са плод на конспирация, а на обективен исторически факт. По онова време обаче е имало политици като проф. Цанков - от 1944 г. насам, такива няма, следователно левичарската реформа е в сила и до днес.

За републиката ти отговорих и преди - в България републиканизмът е свързан неразривно с дружбашорите и комунистите, бих прибавил и с демократите в края на 30-те. Не е мъчно да се разбере. Пък ако не си българин, така кажи.

Да не би да си от онези, които считат референдума от 1946 г. за законен?

Думата "безродник" е доста стара, не е нито русизъм, нито болшевишко клише, да не говорим колко смешно е комунисти да я употребяват.

и аз съм безусловно "за" неговото връщане, даже обмислях да започна са списвам блога с конвертор за стар правопис, само че там "двойно е" е заменено с квадратче...