Статия на Евгений Дайнов, поместена във в. 24 часа на 7 декември 2009г. Линк към оригинала http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=306438

Евгений Дайнов 10 години е бил в настоятелството на помощното училище в село Миндя. През това време е видял много удивителни неща. Прочетете изводите му сега, след поредната драма с деца, забравени от държавата в Крумовград.

Първият път е случайност. Вторият път е съвпадение. Третият път е конспирация.

Така пише в наръчника на американските тюлени и си е чиста истина. За последните десетина дена имаме:

1. Скандала с фонда за лечение на деца в чужбина, който до такава степен не лекувал деца в чужбина, че върнал 3/4 от парите си;

2. Скандала с варварското отношение на лекари спрямо попадналите в лапите им родилки;

3. Трагедията в Крумовград, когато три деца се взривиха с бомба, подарена им от един чичко.

Общото в трите случая е демонстративната жестокост, с която държавните институции се отнасят към българските деца. Държавата е потопена не само в корупция, но и в конспирация за упражняване на максимална бруталност спрямо изпадналите в слаба позиция свои малки граждани.

Едни институции отказват да ги лекуват и така - нарочно и съзнателно - ги обричат на смърт. Други третират младите майки като военнопленници, за които не важи Женевската конвенция. Апо социалните домове и помощните училища пък царят садизъм, алчност и най-мрачно варварство. В продължение на

10 г. бях председател на първото в страната училищно настоятелство - на помощното училище в село Миндя. През цялото време се борих с институционализираното варварство, вградено в отношението на системата към децата на нацията. Нито общината, нито държавата се интересуваха как живеят тези деца. Цяло десетилетие не само събирах средства за тях, но дебнех персонала. Защото, ако не дебнех и тероризирах разните му там лелки и възпитатели, те правеха онова, което се прави във всички без изключение подобни заведения в страната.

Крадяха консервите и картофите от кухнята, гепваха дарения, източваха мазута за отопление през зимата. Денем, вместо да водят учебен процес, се напиваха в единствената топла стая, а децата скитаха из селото в търсене на топлина и храна.

Нощем, вместо да дежурят над децата, т.нар. възпитатели се напиваха и нехаеха за поверените им млади животи. По-големите деца бяха ползвани като сексиграчки или като безплатна работна сила. Онези, които можеха да четат и пишат, дължаха това на милозливи селяни, които ги прибираха на топло и ги учеха на елементарно четмо и писмо.

И, разбира се, след като всичко живо само пиеше и крадеше, никой не контролираше кой влиза, кой излиза и какво изобщо става. Не бомба- цял танк Т-72 можеш да вкараш и никому няма да направи впечатление. А междувременно стотици семейства чакат да приемат изоставените деца в домовете си, но държавата не им дава. Общинските комисии не се събират с месеци и години. Защо? Ами за да им е гадно: и на кандидат-родителите, и на децата, оставащи по домовете...

Разликата между Европа и варварството е в отношението към човешкия живот. Във варварските страни животът няма значение. В Европа е висша ценност.

Слабите и клети европейци - болните, родилките, децата, възрастните - се опират на държавните институции, чиято мисия е да смекчат суровостта на живота. В България обаче, ако изпаднеш в положението на слаб, всички държавни институции моментално ти правят мечка Отнасят се към теб с демонстративна жестокост, само защото си слаб. Паднал си им в ръцете и ще те разплачат до девето коляно. Всеки, който е слушал разказ на родилка, знае какъв задушаващ бяс обхваща нормалния гражданин, който веднага започва да си представя как смила от бой съответния лекар.

Всеки, който е наблюдавал как гасне от рак близък човек, знае, че онкоболните биват нарочно убивани от системата - бавно, съзнателно и максимално болезнено. Няма изключения.

Всеки, който е гледал как инвалид се движи с количка, се е питал: “Абе, толкова ли е трудно да се скосят тия тротоари?”

Всеки, който е водил възрастния си родител по болници, е виждал отношението на лекарите: “Що ни занимават с тоя дъртак, дето и бездруго му е време да мре?”

Всеки, който е бил жертва на престъпления, е виждал как “органите” категорично се разсейват или се опитват да изкарат жертвата виновна.

И всеки, който минава покрай старчески дом или лудница, вижда как по двора бродят същински скелети. Е, бродят тогава, когато не са вързани за леглата и налагани от персонала. А приличат на скелети, защото от кухнята се краде абсолютно всичко.

Това, приятели, не е Европа, а най-тъмна Азия отпреди сто години. Жестокостта е дълбоко вградена в самата същност на държавната система. Само някаква решителна и напълно безкомпромисна революция може да се справи с държавната бруталност.

Надежда има, тъй като общественото мнение най-сетне отказа да търпи.

Родилките престанаха да мълчат за инквизициите по родилните домове като за някакъв свой личен срам. Онкоболните направиха истински бойна организация, водеща всекидневна война с държавния садизъм. Има доброволчески организации, които - за разлика от държавата - пращат деца на лечение в чужбина с даренията на обикновения гражданин.

И всички посочиха виновните с пръст: лекари, възпитатели, чиновници, персонал по различните концентрационни лагери, неизвестно защо известни като “домове”.

Дори лекарският съюз разбра, че нещо става, но го изтълкува по свой си начин: “Страната явно няма нужда от лекари.” Хайде сега, сълзи и сополи... Много добре знаят, за какво става дума. Само се правят, че не знаят.

Имаме огромна нужда от лекари (чиновници, даскали, възпитатели). Нямаме нужда от хилядите верни последователи на доктор Менгеле и съмишленици на Адолф Айхман. От такива лекари (възпитатели, чиновници, учители) нямаме нужда. Нямаме никаква нужда от хилядите дребни садисти, пъплещи из система, която е направена така, че българите да имат най-краткия и болезнен живот от всички страни в ЕС.

Според великия философ Карл Попър, демокрацията има само едно преимущество: намалява жестокостта в отношенията между хората. Именно намаляването на жестокостта на системата спрямо гражданите трябва да стане главната, ясна и осъзната стратегическа цел на правителството. Защото, ако институциите продължават да се разправят със слабите и болните с обичайната си демонстративна жестокост, за какъв дявол ни трябваше да сменяме правителството?

Евгений Дайнов

такава я правят хората!
Няма да кажа друго, защото не мога да намеря прилични думи, с които да изразя гнева си.
Поздрави.

Г-н Дайнов,защо ви беше необходимо толкова много време,за да видите какви неща се вършат?Или още по-лошо.След като след не повече от година -две вие вече сте били напълно наясно кое как е,защо чакахте още 8-9 години,за да напишете тази гневна статия?Не че сега като сте я написали, нещо ще се промени,но вие имате много повече трибуни от един вестник.Защо не надавахте не вик ,а вой, при това ежедневно.?Още много "защота" мога да ви отправя,но знам,че отговор няма да има.Освен това и вие и всички ваши колеги(политолози,социолози и т.н.)сте под шапката на една или друга политическа сила,изпълзявате из под дебелите сенки около избори,през другото време-пей сърце.А,да!Отвреме -навреме се изцепвате с някоя подобна статия,от която няма грам полза.И това вие го знаете по-добре от всички.Защо не вземете да си спомните,че"лозето не ще молитва,а иска мотика".

С неуважение:Мария Димчевска

Така е,г-н Дайнов,толкова сте прав,че е плашещо,а това дали именно вие трябва да правите промените в очевидно невярно!/както неуважително се говори с предния коментар/.Въросът е как да се направи промяна в системата,как да имаме държава,след като никой вече не вярва на нищо,виждайки ширещата се бг-действителност,която упражнява геноцид върху слабите,болните и малките!И е ли това работа на определена политическа сила,която да си прави евтин пи-ар,или трябва да се променят законите?Спомняйки си един разказ на Йовков ще цитирам по памет-не гонете мухите,дошли да пируват върху тялото на умиращия-следващите,които ще ги заместят ще са още по-жадни за кръв!Може би не ни трябват нови партии и правителства,а съвет от личности,патриоти,безкористни и надждни-ето това вече е мнооооого трудно да намерим у нас-просто следващите също са гладни,нали?А това,че и народа е гладен-овчи народ-за нас-сено!

Къде точно в моя пост прочетохте,че именно г-н Дайнов трябва да прави промени?Моля ви да го прочетете отново.Казала съм,че г-н Дайнов има вероятно неограничен достъп до много трибуни(за вас специално обяснявам,че визирам радио,телевизия,вестници,всякакви организации,институции включително и правосъдни,защото ставащите безобразия ,описани от него са си направо за съд).Какви други чувства трябва да породят у мен хора, които с години знаят какво се върши с беззащитни хора и са си мълчали или най-малко не са си давали много зор,освен много меко казано неуважение?!
Драги анонимен,в България ИМА закони.Добри или лоши-има ги.Кой обаче ги спазва?И още по-важния въпрос-кой има сметка да не се спазват законите?Тук е мястото да си кажат думата политолози,анализатори,социолози и да отварят очите на хората,а не да се превръщат в партийни маши.Всичко останало е "ДРЪН-ДРЪН".
Що се отнася до цитата от разказ на Йовков,много се надявам да е изваден от контекста.Защото прекалено много уважавам и обичам този автор,за да повярвам,че ни казва с други думи:"Трайте си,защото следващите са още по-лоши".
Неанонимна:Мария Димчевска

Ако нямаш прилични думи, можеш да се изразиш и с неприлични...