Сутринта на 10 януари 1997-а се запътих към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", блоковете между хотел "Плиска" и 4-и километър. По това време бях първокурсник, специалност Социология, и отивах за семестриална заверка, тъй като зимната сесия наближаваше. Пред блока срещнах моя състудент Влади от Долна баня, който тъкмо излизаше оттам. "Факултетът е затворен, има протест пред Народното събрание, каза ми той. Да вървим към Парламента." Хайде, съгласих се аз без никакво колебание. В последните седмици СДС организира няколко протестни митинга, последният от които беше на 3 януари. Сигурен бях, че това е само прелюдия към нещо по-голямо, но не знаех кога точно стартира същинската част.

От "Плиска" се качихме на автобус и пристигнахме пред Парламента малко след 10 сутринта. Оказахме се едни от първите, на площада имаше малко хора - други студенти и граждани. Бяхме колкото да направим жива верига около сградата, както и постъпихме. Забелязах един възрастен тип с мегафон, който даваше команди от сорта на: "Готови за атака на парламента!" Организаторите на протеста го помислиха за провокатор и един от тях се насочи към него да му говори нещо. Докато обикаляхме в жива верига, някои от протестиращите започнаха символично да разклащат металните заграждения. Реших да им последвам примера, но жената до мен ме спря с думите: "Недейте, да не даваме повод на полицаите да ни разгонят." По-късно разбрах, че тактиката е да се провежда мирен протест - агресивните действия не били в наша полза, но така е, когато се отива без предварителна подготока.

Лека-полека площадът започна да се пълни. Първо пристигнаха таксиметровите шофьори, после хората, доведени от синдикатите, а нaкрая трите лъча с протестиращи от опозицията (СДС и Народен съюз). Идваха и все повече и повече студенти. В отговор между парламента и загражденията се появиха повече полицаи, а между тях забелязах и самия Красимир Петров (тогава шеф на СДВР). Напрежението нарастваше, скандиранията към сградата на Парламента ставаха все по-силни, а сред тях се открояваше лозунга: "Всички при Луканов!" (бившия премиер Андрей Луканов бе застрелян 3 месеца по-рано). Обсадихме Парламента с цел да не допускаме депутатите да излизат и да ги принудим да заседават. Трябваше да се приеме декларация за национално спасение - недопускане на втори мандат за БСП, разпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни избори колкото се може по-скоро. Някъде към 11.30 бе запалена първата искра - комунистическият депутат и бивш вътрешен министър Любомир Начев с цялата си наглост реши да излезе от парламента и да мине през нас, съпровождан от полицаи и някакви охранители (вероятно от НСО). Не можеше, просто не можеше да останем равнодушни при подобно предизвикателство. Озверели и с кървясали очи се втурнахме след него. Аз се оказах малко по-назад, но забелязах, че първите почти го достигнаха пред входа на хотел Радисън (тогава май се казваше Грандхотел). Заформи се кратка схватка с полицаите, някой метна голяма и мръсна буца лед, полицаите уловиха един човек, но тези, които бяха най-близо успяха да го отскубнат и блъснаха един едър униформен полицай, който падна във фоайето на хотела, а стъклената врата се счупи.

Малко по-късно и самият Георги Първанов (тогава отскоро председател на БСП) реши да се прави на мъж, като премина с някаква лада през множеството. Колата отнесе немалко тупаници и ритници ( аз мисля, че успях да ударя едното странично стъкло), но Първанов не успяхме да докопаме.

Тогавашният кмет на София Стефан Софиянски беше в една от първите редици на протеста. Видях го да се възмущава пред журналистите относно постъпката на Начев. Доколкото си спомням, и новоизбраният, но още не встъпил в длъжност президент Петър Стоянов се появи сред множеството.

По обяд от сградата на Народното събрание започнаха да излизат депутати от опозицията и да говорят с нас. Все още обаче от ОДС не бяха "яхнали" протеста, а само се опитваха да ни успокоят, за да не се стига до крайни действия. Разбрахме се да спрем да скандираме най-кръвнишките лозунги ("Всички при Луканов!" и "Искаме червените!"), а също да внимаваме изключително много за провокатори.

Броят на хората на площада се увеличаваше. Видждах все повече и повече познати - колеги от университета, бивши съученици, приятели от квартала. Стояхме там, крещяхме срещу комунистите и от време на време някой камък или снежна топка политаше към Парламента.

По едно време забелязах, че кмета на Пловдив Спас Гърневски е излязъл отпред, затова казах на Влади: "Давай да питаме Гърневски кога ще бутне паметника на Альоша в Пловдив." Тръгнахме към него, но той се прибра обратно в сградата. За сметка на това депутатът Асен Агов говореше с граждани. Питаха го дали е видял или чул коментари за нашите предишни протести в чуждестранните медии. Г-н Агов каза, че засега отразяването е слабо. Тогва чух Влади да казва: "От нас зависи дали ще ни отразяват." Асен Агов веднага отговори: "Точно така, много е право момчето." Естествено, думите на Влади се оказаха пророчески.

Времето минаваше, но все още не се случваше нищо съществено. Предлагах на Влади да си ходим и по-късно да дойдем пак, но той беше убеден, че много скоро нещо ще се случи. Затова към 4 след обяд взехме решение да останем, но тъй като не бях хапвал нищо от сутринта, се насочихме към спирката на Ректората, за да си взема пица. Като се върнахме, видях, че загражденията са пробити и хората се втурват напред към Парламента. Втурнахме се и ние, но в самата сграда не влязохме. Така или иначе вътре в сградата, както и в непосредствена близост до нея (чупейки прозорците) бяха само ултраси от агитката на "Левски" и разни здравеняци, за които бяхме сигурни, че са внедрени провокатори. Както и да е, със щурма спечелихме терен, а от един от прозорците  депутата Иван Куртев показа плакат с надпис: "Започваме заседание." Нададохме одобрителен рев, но в това време полицията пусна сълзотворен газ, с който успяха да ни отблъснат. Отстъпвахме с викове и псувни, а депутата Йордан Соколов се възмущаваше пред камерите: "Не виждам защо хората трябваше да бъдат дразнени, като се вкарват тези бронирани джипове."

Постоях още известно време, след което се прибрах вкъщи. Започнах да звъня на домашния телефон на моя съученик Стоян (тогава още нямахме мобилни телефони). Бях го видял за малко на протеста, но после му изгубих следите. Открих го чак към 8 и половина вечерта. Каза ми: "Ние с майка ми и баща ми досега бяхме на площада. Прибрахме се само да вечеряме набързо и се връщаме там."

Когато казах на баба ми, че отново ще ходя пред Парламента, тя направо се ужаси. Беше слушала протеста по радиото и бе изпаднала в паника. Уплаших се, но не за себе си, а за нея. Помислих си, че ако сега отида, тя може да получи сърдечен удар. Затова реших да си остана вкъщи. Гледах протеста по националната телевизия (то тогава други телевизии нямаше), докато изтеглиха камерите си от площада.

За нощното кръвопролитие научих на едва на другата сутрин. Баба ми отново беше пуснала радиото и говорителя анализираше ситуацията. И досега помня едно изречение от коментара му: "Сърбите не се поддадоха на провокации." (по същото време и в Белград течаха антикомунистически протести, които започнаха преди нашите). Разбрах също, че протеста продължава и днес, хората се събират на площада пред храм-паметника "Александър Невски". Този път вече бях непреклонен и не се оставих баба ми да ме спре.

Когато пристигнах пред храма, видях, че сме много хора, доста повече от предния ден. Имаше ярост, възмущение от снощното полицейско насилие и абсолютна непримиримост. Тогава разбрах, че връщане назад няма.

(Следва)

НЯКОЙ ДА БЕШЕ ТЕ ЛОПНАЛ ПО ГЛАВАТА ТОГАВА,ЧЕ СЕГА ДА НЕ РЪСИШ ГЛУПОСТИ,КАПУТ С КАПУТ.

пробвай се, ако ти се мре

Ами защо не го направи ти, къде се беше сврял тогава?

Те сега пред минитора са много ербап, ама тогава се бяха насрали от шубе:)))

Комунистите са невъобразимо примитивни като възпитание и манталитет.

Коментара е повече от показателен!

специални кубинки за примитивни хора, много са здрави и удобни

Благодаря за спомените, колега! И аз бях студент в същия факултет по това време. Спомням си, че този ден минах по някое време покрай Парламента и видях навалицата, но не се задържах много - тогава не очаквахме още големи събития. Ако не ме лъже паметта, идвах от едно полу-формално занятие при настоящия министър на образованието Сергей Игнатов - спомням си коментара му, че едва ли и този път нещо ще се получи, защото "тук всичко се дирижира от Москва". После разбрах за станалото от телевизията едва в неделя вечерта и хукнах на протеста пред "Александър Невски". (Колко бързо се пътуваше в София тогава!) И сетне се започна... Сега ми е трудно да възстановя точната последователност на събитията, тъй като преди време унищожих дневниците си, но се радвам, че вие имате такава добра памет. Желая ви успехи и всичко най-добро!

Успяхме само да ги изплашим - нахлуването в парламента си беше дирижирано от тях с един преподавател от Университета, уж много син. Подведе студентите и после те давахе показания в полицията, а не дегизираните "младши сътрудници", които действително трошаха...
"Дарик" се заиграваше с бомба в сградата и "монополизира" горещите новини с претенцията да изпреварва ТВ излъчванията. Течаха преговори, в парламента как Клара /Караманска.../ и компания пееха нагло "Къде си вярна ти, любов народна..." Да се благодарят на тоя същия контрабандист Красимир Петров, че ги измъкна с щитове и побои с палки над избирателите... Само му погледнете назначенията и след това!

Браво, авторе! Това бяха последните студентски реакции. През миналия февруари комунистите показаха пълно дирижиране на процесите сред студенцията и т. н. "зелени"... На учителската стачка - на кого служат синдикатите...

"Но ще дойде ден, ден Първи!..." Добре, че младите помнят и ще вземат мярката на капутите, а ние ще ги подкрепим! - това е за дежурния офицер тук, назовал се с право Капут

За първи път ли си публикуваш спомените?

Хубаво е , когато сме обединени ... Май сега ще трябва пак да разрушим парламента, за да настане промяна ...

Като един истински народ ! Както французите , които си изливат млякото по селскостопанските полета, както гърците , които запушиха границите ни с трактори, както всяка една нормална страна , при която нещата в полическия живот тръгнат надолу !

Кога ще излезе втората част? Нямам търпение...
Изкарай и някоя снимка, от периода, няма да е зле. Много хубаво описваш детайли.

Абе то хубаво, ама защо пишете анонимно?
Айде много здраве и на вас.

Да, за първи път. Миналата година по това време още нямах блог.

"Хубаво е , когато сме обединени ... Май сега ще трябва пак да разрушим парламента, за да настане промяна ..." - Можем да стартираме още този четвъртък, 14 януари. На протеста против промените в ЗЕС.

Ей сега продължавам.
Препоръката да не пишеш анонимно важи и за теб.

Описах събитията ден по ден - сега само в машинописен вариант...Надявам се да ми остане малко време, за да ги обработя - записките си де, и да ги издам.

Това наистина е интересно - бих ги прочел с удоволствие:)

Като очевидец - описвах събитията в Пловдив.Но имам и хроника за страната...

И вас ви правиха на балъци (риби - тур.), както нас осем години по-рано. Аз слава богу го разбрах още в края на 90'та. А иначе - хубаво е да защитаваш позицията в която вярваш. И да си готов да се бориш за нея. Без това сме загубени.

raylight -та какъв побойник станал.Пък беше уж учен хаха

Мен изобщо не са ме правили на балък. Не съжалявам за нищо.

Що, да не би едното да пречи на другото?:))

за да да визуализира спомените:)

Поздравявам автора на тези спомени от годините,заради които сега табелата на България е обърната към Европа а не към Босфора както предричаше един политик скрил се като мишка след като не стана и този път балансьор.

Благодаря:)

ej pedal , kak moze da udrqsh po kolata na Parvanov , kakvo e vinoven choveka , ti si lumpen be .

класически комуноиден кретен, който дори не знае да пише на кирилица. Тогава те непрекъснато ни наричаха лумпени, вандали, екстремисти. А че не съм педал, това е сигурно - дори и майка му ще го потвърди...

ми се присъни сън. Костов беше умрял и го носеха в ковчег. Признавам, изпитах известно съжаление.
Има ли някой специалист по тълкуване на сънища, да ми разтълкува съня.

Тълкуване на сънища, ясновидство, астрологии и други подобни шарлатании, отречени от християнството, в този блог не търси.

И аз не съжелявам за нищо, но това не пречи да сме изпълнили схемата на другарите, които да богатеят, без да участват в масовката. Тя просто им беше необходима.

Първо искам да се извиня, за аномиността, но регистрацията тук става сигурно от 10тия път, или аз не правя нещо като хората.... Както и да е.... Този латинопишещ/а е ярък пример за промит мозък. За съжаление има доста такива млади хора, които са се главозамяли от комунистическите идеи. Когато се случи 10.01 аз все още бях тийнейджър, но бидейки възпитавана в среда на пострадали от режима вече имах визия, за това каква ще е политическата ми насоченост.Още 90та година аз бях заедно с родителите си на площада - тогава ни излъгаха!!! Същото стана и на 10.01. - поредната дългоопашата лъжа, за сметка на хората. За съжаление, хората сме устроени да се поддаваме на емоции - когато нямаш, когато си принуден да мизерстваш и да гледаш как на детето ти му изтичат очичките пред някоя нова играчка, сърцето ти е свито и си способен да се поддадеш на провокация. Въпреки всичко, имаше смисъл! Имаше смисъл и провокацията на студентските протести за картите за градски транспорт - тогава затворихме Цариградско и ни чуха, въпреки твърдението, че е имало провокатори! Не винаги става по мирния начин и това се знае от древни времена. Особено когато напрежението е събирано с години. Има смисъл от протести, защото това е начина, народа да покаже негудованието си. За съжаление, обаче вече няма хора с големи сърца, които да се отдадат на каузата да съберат хората, да излязат с чисти и честни идеи, без да се възползват от властта. Най-яркият пример е Васил Левски - днес няма такива като него!

Извинявам се, че излязох анонимен преди малко.

Естествено, че имаше смисъл!
Само дето не разбрах кой ви е излъгал... Щото тези, на които аз вярвах (ОДС) не са ме излъгали и гласувах отново за тях през 2001-а.

Между 1997-а и 2001-а другарите не само, че не богатееха, ами бяха навряни в кучи гъз. Още се помни едно тогавашно изказване на Илия Павлов: "По-бързо го докарвайте оня от Мадрид, че ако Костов остане на власт още един мандат, ще ни разгони фамилията!"

Смешни сте "ГЕРОИТЕ" от 1997 г,...КЪДЕ БЯХТЕ 1989 ,когато за една дума против се лежеше в затвора... !!!

Смешен си ти, след като през 2010 продължаваш да се криеш като мишок.
1989 бях на 11 години, в пети клас...