Постинг
10.01.2010 17:08 -
Моите спомени за януарските събития от 1997 година (продължение)
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 3627 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2010 20:42
Прочетен: 3627 Коментари: 6 Гласове:
6
Последна промяна: 10.01.2010 20:42
Началото на историята можете да прочетете тук.
Малко по-малко започвахме да разбираме истината за побоя в нощта на 10 срещу 11 януари. Управляващите по стар навик се опитаха да скрият престъпните си действия, но този път подцениха силата както на набиращите скорост частни медии, така и на гражданската съвест на хората. Репортерите на Дарик радио, камерата на Сашо Диков и разказите на очевидци и потърпевши разкриха злокобния сценарий и неговото брутално изпълнение. Заповедта за изтегляне на телевизионните екипи. Евакуацията на всички журналисти заедно с депутатите и административния персонал. Специално доведените полицейски подразделения от страната, които са били нахъсвани с призива: "Искате ли да отидете в София, за да биете софиянци?" (напълно основателно, властта не смееше на пусне софийски полицаи да бият съгражданите си). Частите на Вътрешни войски, които нарочно са били държани гладни през целия ден. Заповедта за атака чак в 02:15 през нощта, когато на площада са останали стотина-двеста мирни граждани, а оператори и фотожурналисти не се виждат никакви. Ударите с палка и ритниците по всичко, което мърда - жени, старци, деца. Опитът на експремиера Филип Димитров да спаси част от жертвите, размахвайки депутатска карта и крещейки: "Спрете - аз съм народен представител!", който довежда до счупване на очилата му и отговор:"Няма депутати - бием наред!". Пукнатата глава на Мартин Заимов. Побоите и издевателствата над случайно преминаващи младежи, които се прибират от дискотека. Преследването на хора по ул. "Шишман", за да бъдат налагани с палки (някои от тях са били настигани по етажите на кооперациите).
На 11 януари по обяд вече бе ясно, че тръгваме на безсрочни протести - до падането на комунистите от власт. Депутатите от опозицията напуснаха Парламента, като заявиха, че отсега нататък ще участват само в инаугурацията на новоизбрания президент, и се присъединиха към протестите. Синдикатите обявиха пълна бойна готовност (беше обявено, че миньорския синдикат към КТ "Подкрепа" се ангажира със защитата на протестиращите от евентуални по-нататъшни милиционерски посегателства). Защото зверствата предишната нощ бяха извършени от милиционери, а не от полицаи. Едно от първите изказвания на лидера на опозицията Иван Костов бе да увери, че протестът е мирен и не е насочен срещу органите на МВР.
За 14 часа в най-голямата зала на Ректората (272-а аудитория) бе насрочена специална сбирка на Координационния преподавателско-студентски съвет (КПСС) към СУ, на която да се обсъди ситуацията и да се приеме решение за по-нататъшни действия. Поканени бяха всички студенти и преподаватели, които са съпричастни към протеста.
Залата беше не пълна, а претъпкана. Непрекъснато прииждаха нови и нови студенти. Имаше и много преподаватели - най-убедените антикомунисти от различните факултети. На катедрата и до входовете бяха застанали студентските лидери - Цветан Кинтишев, Борислав Бориславов, Радослав Милков и други, чиито имена не помня. По един представител на всеки факултет.
Всички оратори бяха единодушни, че трябва да се действа. От настроението в залата стана ясно, че се приема най-радикалното решение. Никакви преговори с комунистите и тяхната подлога Жорж Ганчев. Никакво приемане на компромисни решения като коалиционен кабинет, програмно правителство и тем подобни дивотии. Целта беше избори, и то веднага.
Ентусиазираното множество делегира права на КПСС да организира протестните действия, както и да осъществява координация с останалите протестиращи - опозицията, синдикатите, представители на други университети. Смелата постъпка на журналистите на Дарик радио по разобличаване на погрома от предната нощ даде на медиата статут на Радио на протеста.
Известно време се водиха дебати за това как точно да протестираме (дали да окупираме сградите на университета или да излезем навън), но накрая се взе по-разумното решение. Малка част от протестиращите студенти щяха на дежурства да блокират университета, но огромното мнозинство се вливахме във всекидневни студентски шествия по централните софийски улици. За охрана на шествията бяха определени членовете на младежкото ВМРО.
Започна се! Тактиката беше следната: всеки ден да се събираме в двора на Ректората, откъдето шествието тръгваше из центъра и накрая се вливаше в основния митинг пред "Александър Невски".
(Следва)
Малко по-малко започвахме да разбираме истината за побоя в нощта на 10 срещу 11 януари. Управляващите по стар навик се опитаха да скрият престъпните си действия, но този път подцениха силата както на набиращите скорост частни медии, така и на гражданската съвест на хората. Репортерите на Дарик радио, камерата на Сашо Диков и разказите на очевидци и потърпевши разкриха злокобния сценарий и неговото брутално изпълнение. Заповедта за изтегляне на телевизионните екипи. Евакуацията на всички журналисти заедно с депутатите и административния персонал. Специално доведените полицейски подразделения от страната, които са били нахъсвани с призива: "Искате ли да отидете в София, за да биете софиянци?" (напълно основателно, властта не смееше на пусне софийски полицаи да бият съгражданите си). Частите на Вътрешни войски, които нарочно са били държани гладни през целия ден. Заповедта за атака чак в 02:15 през нощта, когато на площада са останали стотина-двеста мирни граждани, а оператори и фотожурналисти не се виждат никакви. Ударите с палка и ритниците по всичко, което мърда - жени, старци, деца. Опитът на експремиера Филип Димитров да спаси част от жертвите, размахвайки депутатска карта и крещейки: "Спрете - аз съм народен представител!", който довежда до счупване на очилата му и отговор:"Няма депутати - бием наред!". Пукнатата глава на Мартин Заимов. Побоите и издевателствата над случайно преминаващи младежи, които се прибират от дискотека. Преследването на хора по ул. "Шишман", за да бъдат налагани с палки (някои от тях са били настигани по етажите на кооперациите).
На 11 януари по обяд вече бе ясно, че тръгваме на безсрочни протести - до падането на комунистите от власт. Депутатите от опозицията напуснаха Парламента, като заявиха, че отсега нататък ще участват само в инаугурацията на новоизбрания президент, и се присъединиха към протестите. Синдикатите обявиха пълна бойна готовност (беше обявено, че миньорския синдикат към КТ "Подкрепа" се ангажира със защитата на протестиращите от евентуални по-нататъшни милиционерски посегателства). Защото зверствата предишната нощ бяха извършени от милиционери, а не от полицаи. Едно от първите изказвания на лидера на опозицията Иван Костов бе да увери, че протестът е мирен и не е насочен срещу органите на МВР.
За 14 часа в най-голямата зала на Ректората (272-а аудитория) бе насрочена специална сбирка на Координационния преподавателско-студентски съвет (КПСС) към СУ, на която да се обсъди ситуацията и да се приеме решение за по-нататъшни действия. Поканени бяха всички студенти и преподаватели, които са съпричастни към протеста.
Залата беше не пълна, а претъпкана. Непрекъснато прииждаха нови и нови студенти. Имаше и много преподаватели - най-убедените антикомунисти от различните факултети. На катедрата и до входовете бяха застанали студентските лидери - Цветан Кинтишев, Борислав Бориславов, Радослав Милков и други, чиито имена не помня. По един представител на всеки факултет.
Всички оратори бяха единодушни, че трябва да се действа. От настроението в залата стана ясно, че се приема най-радикалното решение. Никакви преговори с комунистите и тяхната подлога Жорж Ганчев. Никакво приемане на компромисни решения като коалиционен кабинет, програмно правителство и тем подобни дивотии. Целта беше избори, и то веднага.
Ентусиазираното множество делегира права на КПСС да организира протестните действия, както и да осъществява координация с останалите протестиращи - опозицията, синдикатите, представители на други университети. Смелата постъпка на журналистите на Дарик радио по разобличаване на погрома от предната нощ даде на медиата статут на Радио на протеста.
Известно време се водиха дебати за това как точно да протестираме (дали да окупираме сградите на университета или да излезем навън), но накрая се взе по-разумното решение. Малка част от протестиращите студенти щяха на дежурства да блокират университета, но огромното мнозинство се вливахме във всекидневни студентски шествия по централните софийски улици. За охрана на шествията бяха определени членовете на младежкото ВМРО.
Започна се! Тактиката беше следната: всеки ден да се събираме в двора на Ректората, откъдето шествието тръгваше из центъра и накрая се вливаше в основния митинг пред "Александър Невски".
(Следва)
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Следващ проект: "Моите спомени!&quo...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Следващ проект: "Моите спомени!&quo...
1.
анонимен -
:)
10.01.2010 20:39
10.01.2010 20:39
:)
цитирайПоздравления за написаното! Малко се знае от хората, които не са участвали пряко в тези събития. Аз самият гадая за тях главно от неясните спомени за гледаното по телевизията и казаното ми от познати. Прекрасно е, че има хора, които помнят и са склонни да разкажат своята история, за да се хвърли малко светлина върху тези тъмни глави от нашата обща история.
цитирай
3.
анонимен -
марин
11.01.2010 10:43
11.01.2010 10:43
и да се напиняте 1997 година е СЛЕДСТВИЕ НА 1989 г- ВСичко започна тогава ...!!!!
цитирайБлагодаря за оценката.
цитирайМоже би, само че през 1997-а свършихме голяма част от несвършената през 1989-а година работа.
цитирай
6.
анонимен -
и да и не
15.01.2010 10:35
15.01.2010 10:35
Прав си, ама не съвсем.От тогава не слушам Дарик, щото им бяха платили да лъжат и те го правиха прилежно и на всичко отгоре и до сега твърдят ,че са говорили истината.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6456
Блогрол
1. templar
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат