Предните две части можете да прочетете тук и тук.

Протестите продължаваха ден след ден. Тръгвахме от Ректората (понякога по различни маршрути, но това се знаеше само от водачите) и обикаляхме централните булеварди.  По пътя към нас се присъединяваха и колеги от други университети. От НАТФИЗ винаги правеха  оригинални улични пърформанси. Запомнил съм и лозунга на студентите от НБУ: "Нов български университет е за нов български парламент!". София се огласяше от скандиранията ни "Долу БСП!", "Червени боклуци!", "Избори - веднага!", "Всички - с нас!" и "Кой не скача, е червен!" (последното с подскоци - не ме питайте как се изкачва наклона на "Раковска" между "Дондуков" и "Ал. Невски", ако някой точно тогава извика този лозунг). Минувачите и хората, излезли на балконите, ни се радваха и размахваха два пръста в стил "СДС". По колите и градския транспорт лепяхме стикери от победната кампания през 1991-а (онези с лъвчето) като знак за застраховка срещу уличен вандализъм (тогава всички коли, кафенета и магазини бяха маркирани със стикери на мутренските застрахователни компании - ВИС-2, СИК и хората на Иво Карамански колеха и бесеха, но нас не ни беше страх дори от тях). Когато наближавахме "Витошка" и "Патриарх Евтимий", продавачът на аудиокасети винаги пускаше "Боят настана" (актуален хит на "Каналето" - тогава целият екип на кукувците беше с нас). Накрая се присъединявахме към митинга пред "Ал. Невски", където ни посрещаха токова възторжено, колкото никога преди не си бях представял.

Привечер стартираше и шествието на опзицията, което също не пропусках. Най-отпред вървяха свещеници от всички столични храмове, след това лидерите, депутатите. Когато всички пристигнехме пред храма, започваше основната част от митинга. По мои наблюдения най-многолюдно на площада беше в деня, когато плъзна слух, че ще заглушават "Дарик радио".

Столична община бе въвела много добра организация за осъществяване на логистиката на протестите. Коли на социалната служба осигуряваха продоволствена подкрепа - раздаваха ни сандвичи и топъл чай. Скудоумните типове от БСП започнаха да разправят, че протестираме, защото сме били дрогирани - слагали са ни наркотици в чая. Другата мащабна глупост, която чухме, беше, че сме взимали по 50 германски марки на ден за да викаме срещу БСП.

Комунистите ни наричаха лумпени, вандали, екстремисти. Въпреки това протестите протичаха мирно и без разрушения. Нито една витрина на магазин не беше счупена. Нито една кола не беше обърната. Нито една боклукчийска кофа не бе подпалена. Дори когато минехме покрай централата на БСП, не политаха камъни, а започвахме да крещим: "Ний не сме вандали!". И така ден след ден.

В страната също хората излязоха по улиците. Във всеки областен град се провеждаха ежедневни протестни шествия. Работещите в много предприятия излязоха в безсрочна ефективна стачка. Но най-напечено беше край Дупница. Там гражданите направо барикадираха международния път Е-79 и жп линията за Солун. Примерът на дупничани привлече много хора от цялата страна и броят на протестиращите там достигна половин милион. Дупнишките барикади се превърнаха в символ на съпротивата. Естествено, това не остана ненаказано. Властта изпрати полицейски подразделения от Кюстендил (всеизвестна е градската вражда между дупничани и кюстендилци). Кюстендилските полицаи атакуваха протестиращите и се стигна до кръвопролитие. Дори това обаче не смаза нашия ентусиазъм.

Времето минаваше, но комунистите не отстъпваха. По конституция президентът бе длъжен да им връчи мандат за съставяне на ново правителство. Ако те го върнат, а останалите парламентарни партии се откажат от мандата, се отиваше на предсрочни избори и това беше нашата цел. Проблемът бе, че на тогавашния президент Желю Желев точно тогава изтичаше мандата, затова той обяви, че ще отстъпи процедурата на следващия президент, тъй като новото правителство евентуално ще управлява през мандата на следващия президент.

На 22 януари новоизбраният президент Петър Стоянов встъпи в длъжност. Скоро след това той връчи мандат за съставяне на правителство на излъчения от БСП кандидат Николай Добрев. Сградата на Президентсвото бе обкръжена от протестиращи граждани, които настояваха Добрев да върне мандата. След като процедурата приключи, стана ясно че Първанов и Добрев са се изнизали от Президентсвото през мазето.

В края на месеца стана ясно, че само с мирни протести няма да стане. Трябваше да се действа по-радикално. Обърнахме националните знамена (както се прави при война или природно бедствие) и тръгнахме на гражданско неподчинение.

(Следва)