Настоящият текст има за цел да анализира две значими събития от най-новата ни история, а именно протестите от 10 януари 1997-а и 14 януари 2009-а години и да отговори на може би основния въпрос, свързан с тях: защо ние (студентите от 1997-а) успяхме да изритаме червените боклуци от властта, а днешните студенти не успяха? За целта ще припомня някои основополагащи детайли от двете събития.

През 1997-а, както и през 2009-а, студентските лидери нямаха опит в организирането на мащабни антиправителствени протести. Лидерите от 1997-а обаче ясно съзнаваха тази своя неопитност, поради което не се свеняха да търсят съдействието на по-опитните си "колеги" - организаторите на студентските стачки срещу Петър Младенов и Андрей Луканов, ветераните от "Града на истината", синдикалните водачи. Академичната общост, политическата опозиция и профсъюзните структури бяха реализирали истинско национално обединение срещу врага.

Отделно, самите студенски лидери не бяха водачи в класическия смисъл, а по-скоро координатори. Поради това управляващите нито успяха да ги сплашат, нито да ги купят, нито да ги излъжат в преговори (апропо, за разлика от 2009-а, през 1997-а никой не си и помисляше да влиза в преговори с комунистите - протеста беше до пълна и безусловна капитулация на БСП). Освен това, фигурите от Координационния преподавателско-студсентски съвет към СУ не проявяваха нито амибиции за последваща политическа кариера, нито желание да попаднат в светлината нма прожекторите. Както и стана, междувпрочем. Някой да е чувал нещо оттогава насам за Цветан Кинтишев? А за Радослав Милков? Единствено Борислав Бориславов се занимава активно с политика, но той може да бъде посочен като изключението, което потвърждава правилото.

Друг съществен момент през 1997-а година бе нарасналото самочувствие на опозицията вследствие на спечелените от Петър Стоянов президентски избори само 2 месеца по-рано. В действителност, резултатите от тези избори показаха обръщането на електоралните нагласи, което даде основание да се атакува властта на БСП.

В началото на 1997 година двуполюсният модел властваше в българския политически живот и провала на левицата по естествен път наля вода в мелницата на десните сили. Също така не е за пренебрегване и факта, че по онова време българския народ все още не беше тотално облъчен от медийната мантра "всички са маскари", която винаги е в полза на БСП и ДПС.

Своята роля за успеха през 1997-а изигра и факта, че местната власт както в София, така и в другите най-големи градове, а също и в Дупница (ядрата на най-яростна съпротива) беше в ръцете на СДС. Не че това бе решаващо, но все пак у дома и стените помагат...

А какво бе положението на 14 януари 2009-а година?

Тогавашният кмет на София, днешен премиер Бойко Борисов прецени, че евентуалното падане на тройната коалиция и едни предсрочни избори не са в интерес на неговата партия, затова просто използва сигнал за бомба за да прекрати митинга. Отделно от това, в последващите дни г-н Борисов не прояви никаква съпричастност с протестиращите, макар самият той се изживяваше като голям противник на тройната коалиция.

Медийното отразяване на протеста (с малки изключения - Ре: ТВ, Канал 3) се оказа тенденциозно и в услуга на управляващите. Това обаче беше само пореден епизод от цялостната стратегия на основните български медии да заблуждават, манипулират и зомбират колкото се може по-голяма част от населението.

Студентските водачи от 14 януари обаче се оказаха не само неопитни, но и напълно неадекватни. Високомерно отказваха предлаганата от ДСБ и СДС помощ (все пак, много от активистите на тези две партии не само че имат опита от 1997-а, но и самите политици открито подкрепяха този протест), не успяха да се справят с тридесетина провокатори, а в последвалите дни тръгнаха на преговори с правителството. За сметка на това не се намериха лидери, които да обединят множеството. Протестиращите бяха представители на различни социални прослойки, с различни политически виждания - обединяваше ги неприязънта към тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС.  Връх на идиотията бяха скандиранията на накои лидери срещу ВСИЧКИ политически сили (включително и срещу тези, които подкрепяха протеста). Това допълнително отблъсна много хора и то не защото са привърженици на една или друга партия, а защото в такава ситуация всеки здравомислещ човек ще си зададе простия въпрос: а като сте против цялата политическа класа, с какво ще я замените - с анархия? с колониална администрация? или вие самите ще започнете да управлявате? Напълно логично,протестът завърши с провал, а политическата партия, с която се идентифицираха немалка част от студентските лидери (ПП "Зелените") впоследствие претърпя тежък електорален нокдаун и само площадните крясъци на нейните активисти я спасяват от изчезване.

Но може би най-голямата разлика между двата протеста е в психологическата нагласа. През 1997-а ние знаехме срещу какво се изправяме. Почти всички имахме ясни спомени от комунизма и бяхме наясно, че играта ще загрубее. Затова и бяхме претръпнали. Докато днешните студенти са израснали в други условия. Те никога не са били ритани от милиционерска кубинка (освен на футболен мач, но това е друго). За тях да излезеш и да викаш срещу правителството е нещо съвсем в реда на нещата - като е в другите страни от ЕС. И наистина, ако протестираш срещу правителство на ОДС или НДСВ, нищо няма да ти се случи. Но не и когато на власт са комунистите. И за това днешните студенти не си даваха сметка. Така полицейските палки и кубинки им дойдоха като гръм от ясно небе. И въпреки тоталния произвол (както на площада, така и в районните управления) никой не е подал жалба. Взеха им страха и това е най-жалкото. А за да катурнеш БСП от власт, се иска кураж ("strong balls"), иска се дух и сърце.

Бих добавил обаче към казаното от теб и значително по-тежката икономическа ситуация в България в края на 1996 и началото на 1997 г. След като аз имам спомени за това, че нямаше хляб в магазините, а заплатата, която взимаха родителите ми, трябваше да се изхарчи до края на деня, значи наистина е било тежко. През 2009 г. имаше нещо като стихиен протест, обединяващ много и различни искания, но по същество без логическа спойка и без толкова сериозни мотивиращи фактори като тези от 1997 г.

следващите митинги да са малобройни. Хората са наплашени, защото никога не е имало толкова брутално потушаване на митинг с гонене километри извън площада

През 1997 година участваше целият народ срещу комунистите. Затова цялата страна беше блокирана.

на анонимни боклуци, които не само че не спазват правилата на блога, ами отправят към мен лични нападки и квалификации. За сведение на последния, през 1997-а не съм бил дете, а 18-годишен студент.

Къде къде по-трудно е , след като вземеш власта да се задържиш.

Не мога да разбера едно, какви са тия хероики от площадите, при положение че от тогава насам нямате спечелени избори, и електората ви е намалял над 20 пъти.
По мои сметки, нямате с какво друго да се гордеете към момента.

Аа, как да нямаме, а местните избори в София (и други градове) през 1999-а?

А дали е трудно или лесно да катурнеш една партия от власт говори и факта, че оттогава насетне всички правителства завършваха мандатите си.

Бих добавил само, че през 97-ма на страната на протеста застанаха авторитетни обществени кръгове - учените т БАН, църквата (софийските свещеници и от "двата синода"), университетските преподаватели, лекарите, учителите - елитните гимназии хлопнаха кепенците заедно с университетите.

Миналата година имахме само баналните маргинални, скучни и най-вече малобройни дейци на т.нар. "гражданско общество" - повечето са добри хора, на които обаче не бих поверил да ми пазят и кучето.

Да, и това е вярно. Но този факт е донякъде следствие и на поведението както на "нашите" студентски лидери, така и на сегашните.

деградацията, разочарованията, лумпенизацията, резигнацията и алиенацията (ако правилно разбирам последните 2 пе. думички от черв.къщ.) на въпросните влиятелни социални кръгове и свеждането им до дузина кротки луди "активисти" с велосипеди и ушанки.... за причините за последното си струва да се разсъждава

Елита и този път не ви подкрепи.Зает бе с лов на лисици.

Thetrooper - точно тия избори не бих ги нарекъл победа, където имаше читав канидат - загубихте.На останалите места, още гласуват за "десни".То и в африка не се ходи на лекар, а на магьосник.Още си спомням тъжната физиономия на Командира, думите за Бургас и сиренцето.