Поради техническа грешка публикувам отново този постинг.

 

Наскоро представих позицията си относно драмата с пленените български моряци и неадекватната реакция на Министерството на отбраната. За съжаление обаче подобна мекушавост и мижитурско мислене са присъщи не само на управляващите, но и на голяма част от българския народ. Повечето коментари, както в поста, така и в сайта Свежо.нет доказват тезата ми.

Един от основните недостатъци в манталитета на българския народ, а оттам и на неговите държавници, е липсата на широки хоризонти, на широкомащабно мислене. Непрекъснато си повтаряме, че сме малък народ, поради което си поставяме и малки цели. Да оцелеем, да изкараме зимата, да се снишим, докато премине бурята. Дори когато си поставим някоя по-голяма цел (защита на сънародниците ни в съседните страни или влизане в ЕС и НАТО), похватите, чрез които се опитваме да ги постигнем , са основно два - хитруване на дребно и/или сервилничене пред "големите". Тактики, присъщи само на мизерници, комплексари и неудачници. Защо тогава се учудваме от не особено добрия имидж на България по света?

В интерес на истината, този проблем не е от вчера, а ни съпъства през цялата история на Третата българска държава. Още след Освобождението през 1878г. голяма част от българските земи остават под чужда власт и това забавя естественото развитие на държавата и нацията ни. Вместо да се стремят към утвърждаване в европейския Югоизток, а оттам и към колониална експанзия в Африка и Азия (края на 19. век е златната епоха на европейската колонизация), нашите предци е трябвало да концентрират усилията си в посока национално обединение - присъединяване на отнетите според Берллинския конгрес български земи. Затова и българската политическа и военна доктрина е била ограничена до съседните държави на Балканския полуостров. Показателно е, че никога през най-новата ни история, България не е имала силен военен флот. И по време на Първата световна война България единствена от Централните сили не воюва за преразпределение на света (тоест, колониите), а съсредоточава военната си мощ само там, където има български земи за освобождаване. Това обаче не и спестява тежките следвоенни клаузи на Версайската система от мирни договори - България е третирана също толкова зле, колкото  и нейните съюзници с имперски амбиции.

В периода между двете световни войни международната обстановка е крайно неблагоприятна за България - страната трябва бавно и предпазливо да се измъква от изолацията, в която е поставена. Реваншизмът на недоволните от Версай държави (начело с Германия и Япония) обаче дава нова надежда. През Втората световна война България има шанс да се включи по-активно в опитите за създаване на нов световен ред, но страната ни отново се ограничава до бляна за национално обединение. Българската държава не изпраща войски нито на Източния фронт, нито в Северна Африка. За разлика от съседна Румъния например, чиито войски навлизат дълбоко в Съветския съюз (малко известен е факта, че град Одеса е бил превзет не от германската, а от румънската армия). Не коментирам дали това е правилно или грешно, само констатирам, че България продължава да стои в кьошето на геополитическата активност.

По време на комунистическата диктатура Съветския съюз, заедно с тукашните комунисти-интернационалисти, задушава не само  всякакви потенциални имперски и колониални мераци, но и националното самосъзнание на българския народ. Въпреки всичко, през 70-те и 80-те години на 20.век, България е включена в стратегията на СССР за износ на революции и подпомагане на братските народи, борещи се срещу империализма и колониалния гнет. Де факто това си е прикрита форма на съветска колониална експанзия в Африка и Близкия Изток, която въвлича всички държави-членки на Варшавския договор, включително и България. Така страната ни изпраща хиляди медицински и инженерни специалисти в Либия, Ангола, арабските страни. Въпреки че нашите кадри са добре заплатени и уважавани от местните, десетилетията на потисничество и смазано самочувствие у българския народ си казват думата и българите в тези страни трудно успяват да се вживеят в ролята на "белия колонизатор". Докато за сравнение, военните специалисти от бившата ГДР със самочувствие разказват как "някога половин Африка беше германска". Отделно от това и политическия елит на комунистическа България не успява да формира геополитическо мислене.

Резултатите от този комплекс за малоценност у българския народ и политици се видяха най-ясно по време на осемгодишната драма с арестуваните медици в Либия. Пълната негодност на целия политически елит да се справи с проблема се дължи точно на липсата на опит в голямата политика, откъдето идва и невъзможността да се защитят няколко български граждани от терора на един налудничав диктатор. Липсaта на широкомащабно, "имперско" мислене води до невъзможността да се използват ефективно лостовете за въздействие върху типове като Кадафи. И докато през 1999г. България все още не беше част от Обединена Европа, през 2007г. страната имаше много повече възможности да защити своите интереси.

Показател за липста на самочувствие на международната арена е и факта, че мнозина сънародници не разбират смисъла на българските военни мисии зад граница (Ирак, Афганистан). Малцина са тези, които осъзнават, че нашите рейнджъри отиват там нито за да освобождават местното население от техните сатрапи, нито заради 60-те или 80-те долара на ден, докато са на мисия (Боже, опази!). Българските войски са там, за да защитават БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. Защото военното присъствие в тези региони гарантира икономическите интереси, които страната ни има в тези региони. Друг е въпроса, дали българската дипломация успява да защити тези интереси пред съюзниците ни от НАТО.

Непрекъснато си повтаряме, че сме малка страна, която дълго време е била под чуждо владичество и по този начин се оправдаваме за нашето мишкуване в световната политика. Само че една Белгия например, която е не по-голяма от България и се е освободила не толкова много преди нас (1830г.) до 60-те години на 20.век държеше половин Централна Африка (днешни Конго, ДР Конго, Руанда и Бурунди).

И макар през последните 100 и повече години страната ни наистина да е била поставена в неблагоприятни условия, това сега изобщо не е така. Вече четвърта година сме член на ЕС, а скоро ще се навършат 6 години от приемането ни в НАТО. И е крайно време да престанем да бъдем мижитурки. България е част от най-голямата световна сила (Евроатлантическия алианс) и трябва да започне да се държи като такава. Това изисква да имаме кураж и стратегия за защита на националните интереси във всяка точка на планетата. А не да капитулираме пред шайка сомалийски пирати.

 

Да! Тук ще се съглася с теб. Има много истина в това, което казваш. Причини бол, но важен е днешния ефект. Сякаш достойнството е отстъпило на мишкуването завинаги!

Благодаря. Надявам се и в други случаи да се съгласяваш с мен...:)

Анализът ти е много точен, но това е една наистина противоречива тема. От една страна има хора, които твърдо ще се съгласят с написаното от теб и ще кажат, че трябва на всяка цена да се защитава националният интерес - инак за какво е държавата? От друга страна, добре е да разбираме, че живеем в глобален свят, в постмодерно общество. Действията ни в дадена точка на света ще имат огромни последствия в глобален план, и то незабавно. А ние наистина сме малка държава - не като големина или брой на население, а като капитал и икономически лостове, които можем да дърпаме.

Аз лично мисля, че е добре да имаме една защитна форма на национализъм. Да помним, че сме българи, че българското има стойност, че има смисъл това, което правим в България. Да искаме от останалите да ни уважават, заради това, че сме българи. Същевременно обаче трябва да се стремим да станем по-толерантни и да подхождаме към проблемите по начин, по-подходящ за 21-и век. Факт е, че сме изпуснали епохата на голямата колонизация на Африка и Азия. Това не значи, че не можем да участваме в друга много по-голяма колонизация, която тепърва предстои - тази на Космоса. Нещо повече, нека освен да запазим българското си самосъзнание, да се почувстваме и граждани на света. Епохата на глобализация изисква от нас да се представим достойно, да не загубим културната си идентичност и традицията си, а да участваме с най-ценното от тях в това, което някой ден ще се нарече световен човек.

чак толкова големи мераци не са ни за джоба и лъжицата.

Да видим първо как ще спасим държавицата ни от разпад или нова руска колонизация, след това управление, а пиратите са по-бял кахър.

Точно защото сме малка държава, затова драпахме да влезем в НАТО и ЕС - обединения, в които повечето държави са "малки" и заедно отстояват интересите си.

Споменатите от теб проблеми са сериозни, но не мисля, че едното пречи на другото.

V tezi mejdunarodni zapleteni situacii mai nyamame dumata. Otneta e.

Ами да си я върнем тогава.