Съществуват две форми на управление на една държава - монархия и република. Това по никакъв начин не бива да се бърка с демокрация или диктатура, което е състояние на обществото и няма връзка с начина на произвеждане на държавния глава. В света съществуват демократични републики, а също и демократични (конституционни) монархии. Има и абсолютни монархии. Както има и тиранични, диктаторски републики.
Разликата между монархия и република е тази, че при монархията държавният глава унаследява поста си (обикновено по пряка родствено-династична линия), докато в републиката президентът се избира от населението. Избор на монарх може да има само по изключение, при липса на законен наследник на трона. В този смисъл Царят е със статут на владетел сред поданиците си, докато президентът е "пръв сред равни". Последното на пръв поглед изглежда "по-демократично", особено на по-простоватите представители на "народа", но за сметка на това монархията има своите неоспорими предимства.
Монархът е подготвян за тази своя роля през целия си живот, още от раждането. Получава специално образование, специални грижи, научава се на обноски, дипломация и най-важното, той е психологически подготвен за момента, в който ще застане начело на своята страна. Докато републиката дава възможност дори на последния прошляк от махала Косача в покрайнините на Сирищник, израстнал в примитивна селска къща с кози в приземния етаж и тоалетна на двора, един ден да попадне във водовъртежа на политическия живот, който по някаква случайност да го изплюе не къде да е, а в президентския кабинет. И когато върху такъв индивид се стовари подобна отговорност, той се оказва абсолютно неподготвен за нея. Вследствие на което започва да говори глупости пред телевизионните камери, да се излага пред другите държавни глави и да се утешава при национален траур с бракониерски лов, от който прихваща трипер.
Друго съществено предимство на монархията е, че Царят няма амбиции нито за намеса в политическия живот извън правомощията си, нито за увеличаване на тези свои правомощия. Царят не изпитва мераци да оглавява партия (или гражданско движение, което да прилича на партия) защото по дефиниция той олицетворява единството на нацията. Разбира се, изключения от правилото се намират, но само тогава, когато съответният Цар е бил прогонен от трона си още в крехка детска възраст. Отделно, високото интелектуално и образователно ниво на един монарх (както и наличието на съветници) му позволяват да провежда политика (ако толкова му се иска подобно нещо) без директно да престъпва конституциионните си правомощия. Докато при републиката е напълно реалистично философ-марксист от с. Веселиново да се кандидатира за президент с желанието да осъществи дадени политически намерения, а когато бъде избран и встъпи в длъжност, да осъзнае, че правомощията на президентската институция са твърде ограничени за неговите намерения. Вследствие на което да започне да обяснява как тези правомощия трябва да бъдат разширени и едва ли не страната да се превърне от парламентарна в президентска република.
Преди всичко обаче монархията се отъждествява с величие, блясък, традиция, приемственост, йерархия и най-вече с авторитет. Когато държавният глава е от аристократичен произход и е обграден със спазваща всички детайли на церемониала свита, това вдъхва респект както у жителите на монархията, така и у гражданите на чужди държави. Докато президентската институция създава усещане за измамна близост и достъпност, което крие сериозни рискове. От една страна, авторитетът на президента е по-лесно атакуем ("нали и той е като нас, бах мааму"). Но дори това не е най-лошото. По-лошо е, че веднъж дискредитирана, президентската институция се обезценява в очите на хората и всякакви представители на цървул-пролетариата започват да мечтаят да се докопат до президентския пост ("аре бе, я да не съм по-лош от него, он като е старши научен сътрудник по история на БКП, я па съм бил председател на текезесето").
Днес в Европа има повече републики, отколкото монархии. За разлика от преди 150 години, когато почти всички европейски държави са били монархии. Това създава заблудата, че монархията е система на миналото, а републиката е едно от достиженията на модерния свят. Дали обаче наистниа е така?
Ако се вгледаме в най-новата история на Европа, ще забележим, че има няколко основни причини за установяване на републики. Първата група страни са тези, в които републиката е наложена от чужди, окупационни сили, династията е прогонена, а новото правителство е трябвало повече или помалко да се съобразява с победителите в съответната война (Германия, Австрия, Италия, България, Румъния, Унгария, Югославия). Във втората група републиката е наложена след лявоекстремистки метеж (Русия, Франция, Гърция, Испанската република). Третата голяма група републики са страни, в които поради исторически специфики практически липсва монархическа традиция (Финландия, Ирландия, Исландия, Литва, Латвия, Естония). Така се оказва, че републиките в Европа, установени по "нормален" начин, се броят на пръсти.
В България, за разлика от последната група страни, съществува повече от 600-годишна историческа традиция. Напълно логично, новоосвободената държава се превръща в княжество (а при обявяване на Независимостта през 1908г. става Царство). За съжаление обаче през 1946г. съветската окупационна армия и местните ОФ-безродници организират референдум, на който чрез насилия и фалшификации превръщат България в реСпублика. Затова връщането на монархията (не чрез референдум, а от Велико народно събрание) би означавало възстановяване както на нашата държавна традиция, така и на историческата справедливост. Независимо от това кой каква форма на управление смята за по-добра.
Какво ще кажеш за избора на брачни партньори на монарсите (независимо дали мъже или жени)? Леко се оказва в един момент, че всички са роднини и настава едно кръвосмешение - чудо. А кръвосмешението води до идиотия (не съм сигурна дали това е точния медицински термин).
Поздрави
Но има една подробност, която ние с теб трябва да отчетем, колкото и да не ни изнася:
България е днес е република не по силата на референдума от 1946, който - да, противоречи на всички правила.
Днес Република България е република по силата на Конституцията от 1991г. Тази конституция е гласувана от свободно, демократично и каквото си поискаш още Седмо Велико народно събрание.
От този момент нататък, въпросът за възстановяването на Търновската конституция и темата "легитимен ли е референдумът от '46?"
не стои.
ВНС означава преучредяване на държавата. Започване от нула.
Така че ние с теб можем да си мечтаем не за "възстановяване на монархията". а за "установяване на монархия" и възстановяване на династията (ако това искаме) или поставяне на началото на нова династия (предлагам мене си, а ако не ме щете, принц Хари Маунтбатън, който е от рода Батенберг (каквото е името на английската династия преди да го смени през първата половина на XX в. по PR - причини.
Маре, не знаех, че си за република. Нищо, бъди си, пак си си готина ;)
Поздрави,
При истински дясното управление партии и партийки няма.
По-голямата драма е друга. Доколкото съм чел, на 09.09.1944г. превратаджиите са пропуснали да принудят Регентството да подпише указа за новия ОФ-кабинет (както е правено през 1923г. и 1934г.). Така излиза, че всички правителства оттогава насетне са незаконни, юридически погледнато, България днес продължава да е монархия, а легитимната Коституция е Търновската.
Получил е специално образование, специални грижи, научил се на обноски, ("нека бъдем позитивни") дипломация ("когато му дойде времето") и най-важното, той е психологически подготвен за момента, в който ще застане начело на своята страна. (а вече и материално, за щастие)
Чудесен кандидат за БГ монарх, достоен, умен, интелигентен и възпитан.
Не виждам какво чакаме, че не го изберем.
А човекът чака, нейде из горите Тилилейски, пардон, Рилски.
А все пак, макар и монарх, макар и над всички простаци, селяни, ахмак пролетарии, буржоа и аристократи от "центъро на София", той не е безсмъртен. Трябва да се бърза, щото после трябва да избираме от децата му, те, не че не са читави, ама все пак, Симеон 2 е и по-възрастен, по-врял и кипял е някак. Тъкмо ще им покаже нагледно какво ги чака.
Ако случайно Симеон 2 има проблеми с царуването (не дай си Боже), Сергей и Ахмед получават по една, две аристократически титли, запрятат ръкави и почват да му помагат!
Си-ме-он! Си-ме-он!
Не тоталитарен, а авторитарен. Това изобщо не е недостатък. Политическата партизанщина води единствено до разделение и открито враждуване между различни групи от нацията. Демокрацията като цяло е логически нонсенс, който противоречи на богоустановения ред тук на земята.
Конституционната монархия пък води до такива абсурди като например - монархия с министър-председател комунист или неолевичар - евро-либерал.
В цитираните и по много други съображения съм убедена роялистка. Макар и малко встрани, има и още едно друго на един, за мен голям българин, не толкова забравен, колкото пренебрегван, което споделям: „Не мога да се привържа към демокрацията: тя е преди всичко тържество на неграмотността.” (Димитър Подвързачов)
За повече няма място, а мисля, че е и излишно.
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат