В последния брой на в. СЕДЕМ бе поместена статията на Момчил Методиев "Църквата и комунизмът", чрез която се представя и книгата на автора "Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989г.)". Основният въпрос, поставен в статията (а вероятно и в книгата, възнамерявам да я прочета при първа възможност) е какво всъщност представлява БПЦ по времето на комунизма - казионна организация или наистина автономна структура, понесла немалко репресии от страна на комунистическата държава? Авторът набляга на основните аспекти в отношенията църква-държава през комунистическия период - арестите и въдворявянето в лагери на свещеници от 09.09.1944г. до средата на 50-те години, налагането от администрацията на гражданските ритуали (брак, именуване на новородено, гражданско погребение), разделянето на висшия клир на "прогресивен" и "реакционен" (съответно с толериране и подкрепа на първата група), агентурното минало на митрополитите Пимен, Калиник и Панкратий (които след края на комунизма създадоха разкола в БПЦ чрез т.нар. "алтернативен синод)... Като цяло става ясна основната теза на г-н Методиев - по времето на комунизма БПЦ далеч не е била сляпо подчинена на БКП и ДС, както се опитват да я изкарат някои хора, и определено е била по-автономна, отколкото, да речем, Съюза на българските писатели.

Статията повдига един отдавна потулван въпрос: какво трябва да е отношението на антикомунистическата десница и нейното политическо представителство към Българската Православна Църква. Излишно е да напомням, че в цял свят консервативната десница е в много тесни взаимоотношения с доминиращата църква (православна, католическа, протестантска и т.н.). В България обаче това някак си не се получава. Независимо, че най-твърдите поддръжници на СДС и ДСБ са същевременно и ней-ревностни християни. Независимо, че именно християнството (а не демокрацията, национализма или "фашизма") е истинския антипод на комунистическата идеология. И независимо, че БПЦ винаги е правила всичко по силите си, за да не допусне разпространяване на пагубните комунистически идеи сред българското население (непосредствено преди 09.09.1944г. огромното мнозинство от българската нация е трайно свързано с църквата и християнската религия, а влиянието на БРП (к) е пренебрежимо ниско).

Разбира се, Църквата в сегашния си вид далеч не е толкова привлекателна, както за миряните, така и за политическите сили. Но това в никакъв случай не означава да се откажем с лека ръка от нея. Българската Православна Църква е институция с над хилядолетна история и традиции в нашата страна. И най-важното - Църквата, това не са само един патриарх и дузина митрополити, Църквата сме всички ние. Миряни, нисше духовенство, архиереи, владици, митрополити и най-отгоре е Негово Високопреосвещенство Патриарх Максим. И ако в йерархията на тази институция несъмнено има слуги на БКП и доносници на ДС, то не бива заради тях да погубваме Църквата като цяло. Да, нужна е лустрация в БПЦ. Да, нужен е църковно-народен събор, който да отстрани червените подлоги в Църквата. Но за да се случи това, са нужни усилията на всички нас. И най-вече,  десницата да припознае БПЦ като свой естествен съюзник в борбата си срещу остатъците от комунизъм в България.

В някой от следващите ми постинги ще развия темата за мястото на Българската Православна Църква в обществения живот и нуждата от възстановяване на доминиращия и статут (както е било до 1945г.). Въпросът, на който статията на Момчил Методиев не отговаря (дано в книгата да се намери отговор) е: от полза или във вреда на БПЦ се оказва отделянето и от държавата през 1945г.?

При положение, че мощите на Марин Незнамкойси(офицер от ДС и състудент на Добри Джуров от Духовнана академия, поради който факт е инсталиран в тази му интерпретация) е "патриарх" избран неканонично - въобще даже не бива да се споменува и припознава като реален религиозен лидер!

Да не говорим за митрополитите, а за нашият Николайча Луд Пловдивски - неам нито думи, нито нерби да говоря!

Институцията трябва да се преобърне с хастара навън от миряните,да се изгонят търговците от храма, да се проведе истински Народен Църковен събор и да се наложи задължително изучаване на религия в училище!

И най-вече да се отдели църквата от държавата реално, вместо да обслужва властимащите като магистрална проститутка!

В следващите постинги обърни внимание на един недопустим компромис,който направи Св.синод през 1968 год. Тоест въведи православно анатемосания Григориански календар (1583) и създаде условия за канонични разколи...! Това е неоспорим факт и ако искаш(и се интересуваш) провери и напиши...!
Календара е въведен с "натиска" на тогавашния съветски генерал-митрополит Никодим,а в същото време в СССР им е било много трудно да направят тази реформа,но в Бг е нямало никакъв проблем...!?
(Ротов)

Нагазваш в дълбоки води, които не познаваш. Прочети поне книгата на Методиев (тя е абсолютният минимум за много бегло и повърхностно навлизане в темата) и едва след това давай мнение.

Не е вярно, че "десните" са най-ревностните християни. Десните са хора със съсипани от атеизма (преди и след 9.9) мозъци и затова са неадекватни по отношение на вярата най-напред, а след това и на църквата. Днешните "десни" са духовни наследници на "младите" или либералите в учредителното събрание... оттам тръгва плесента и тя е много дебела и пухкава, не мож я изчегърта със статийка или заклинание.
Атеизма и идеите на "великата френска" имат дебел и дълбок корен преди 9.9., а комунизма само дава мощен тор за избуяване на този корен.

Църквата няма нужда да и адвокатстваш. От неразбирателството на десницата и църквата губи едностранно и фатално само десницата. Църквата ще я има и след като имената на днешните десни и леви се забравят и от историците.

Църковно-народно е глупав оксиморон. Доминиращия статут на една църква се носи от доминиращата роля на нейните членове в обществото. В една балканска пасмина от алкохолизирани суеверни езичници, които не вярват във Възкресението на Спасителя а в "някаква висша сила" и християнството им се свежда до чукане с яйца и кушии на Тодоровден дори и при диктатура няма как да наложиш доминация на църква.

Всъщност БПЦ все още не е изживяла своята Реформация! Най-малкото, което може да се направи е да махнат църковно-славянския от службите и да скъсат с това пословично вече русофилство!

В тази държава царят стана либерал (!), турците се оглавяват от възродители от ДС и се коалират с възродителите си от БКП, уж десните искат да въведат "данък - лукс", а "десните" искат да закрием академията на Науките и да се развиваме като "земеделска" държава. Същите десни се гордеят че са намалили драстично армията и са премахнали военната служба военната служба. Левите пък защитават царските имоти от десните, които искат да ги ре-национализират. В тази държава нищо не си е на мястото и няма как десницата, която е част от това голямо всеобюо "нищо" да прави изключение.

Всъщност книгата показва как 90% от съвременните българи мислят, както е искала безбожната партия. В сайта "Гласове" автора дава интервю, в което много ясно обяснява, при това завидно качествено, за разлика от просташките, самонадеяни коментари на самозабравили се уж-интелектуалци, за какво иде реч в общи линии.
Да, партията е действала хитро, подло, с пари и власт. Днес продължава прането на умове, но не е трудно, защото нашенеца е загубил ориентира като цяло и само кряска неадекватни решения, с което увеличава хаоса и собствената си глава, вместо да се пообразова по въпросите, по които е оставен първолак напълно злоумишлено.

В сайта "Гласове" има интервю с автора. То е изключително добро. А всякакви ултра-анти-комунисти са смешни, жалки и вредни, защото самите те са безбожни плодове на описаната в книгата манипулация и не помагат на никого с високата си мнителност на фона на ниското си равнище.

За жалост никой не се съобразява с Него. Да, десницата би трябвало да се придържа към църквата, но затова е нужно знание и вяра, а не политика. А в църквата клирът счита миряните като собствени овце, а не Божии. Клириците изобщо не допускат, че миряни може да получават послания и те трябва да ги приемат. Заради нехайството им народът страда физически и духовно и се смалява до времето на изчезване. Господ Иисус Христос дойде да ни научи как да служим на Бога, за да оцелеем. Не поставим ли Бог на първо място, за нас изобщо няма да има място. Отсега има мюсюлмански карти, на които България не съществува.

Излишно е да говорим за църква ,имайки предвид комунистическата бутафория "Б"ПЦ.