Ива Лазарова e магистър по Международни отношения на Софийския университет. Понастоящем работи в Институт за развитие на публичната среда - неправителствена организация, която през 2009 година е направила проучване относно купуването на гласове и опорочаването на местните избори през октомври 2007 година.
Разкажете накратко за проучването, което Вашата организация е направила относно местното самоуправление.
Проучването бе част от проект „Купените местни избори или смъртта на местната демокрация”, осъществен от Институт за развитие на публичната среда , с подкрепата на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Изследвано бе политическото представителство и функционирането на институциите на местната демокрация в пет български общини с опорочен изборен процес – Несебър, Созопол, Казанлък, Петрич и Сандански.
Какви нарушения на изборното законодателство са засечени във въпросните общини?
Завладяването на местната власт, през купуването на избори и свързаните с това престъпни стратегии, са продуцирани и изцяло съобразени с дефектите на установилия се модел на местно самоуправление в България.
Конкурентни икономически интереси, търсят представителство в местните органи на власт и използват изборите, за да се позиционират едни спрямо други. Прилага се бизнес стратегия – създават се обединения от сходни и близки, но във всеки случай непротиворечиви интереси, прикрити зад местни предизборни коалиция или партии. За целта регистрациите на партии - напълно неизвестни или без никакво влияние на местно ниво, се наемат „за временно ползване”. Стратегиите предвиждат завземане на дял от пазара на гласове, чрез който да се гарантира квота в бъдещото управляващо мнозинство. След приключване на изборите бизнес играчите се договарят за управлението – всеки от позицията, която е успял да завоюва. Стремежът е да се осигурят конкурентни предимства и достъп до разпределението на публичния ресурс, чрез пряко участие в управлението на общините.
Доколко това е в разрез с изборното законодателство на България, можем да съдим по резултатите – в Сандански, Петрич и Казанлък изборите за общински съветници са касирани, като резултатите между двата избора са фрапиращо различни (впечатляващ пример за това е как в община Сандански например, изчезва партия Евророма, която на първите произведени избори има внушителните 10 мандата); в петте изследвани общини има безбройни сигнали за купуване на гласове, като органите на реда залавят и уличени в купуване на гласове лица; в Петрич изборните резултати за кмет на общината са обжалвани без успех от 13 от всичките 14 кандидат-кметове, а изборите за общински съветници са касирани от Върховния административен съд, след като Административен съд – Благоевград не намира достатъчно основания затова (въпреки че изборният ден е продължил на места до 02.00 през нощта, например); в Казанлък се прибягва до съвесем нов вид политическo ноу-хау – подписване на трудови договори за агитация и реклама със симпатизанти на формация ФАГО, които се ангажират с разясняването на платформата на формацията сред избирателите; в Созопол между двата тура за кметските избори двамата кандидати Рейзи и Караманова взаимно се обвиняват в използването на дописани гласоподаватели в различните секции на общината, в употребата на банди охранители и борчески групировки, в опити за физическа саморазправа и нарязани автомобилни гуми; изборите в най-богатата община на България – Несебър, също под знака на купуването на гласове, но въпреки борбата между местни знакови бизнесмени и предприемачи протича сравнително спокойно.
На какъв принцип работи местната власт там?
След като описахме подобна изборна картина, разбира се е много логично да се запитаме как местната власт, излъчена в изборен процес, окачествен като нечестен и несвободен, осъществява управлението на местната общност?
Законодателството в България поставя общините в интересна ситуация. Ккметът на общината е мажоритарно избран от населението, но не може да управлява без общинският съвет да е приел съответните решения и то не само по важните въпроси, свързани с бюджета и собствеността. Така от една страна, имаме общински съвет, който има власт, но няма необходимите ресурси и условия да формулира общинските политики и да контролира администрацията, а от друга страна - кметът има на разположение цялата администрация, финансовия и материален ресурс, информацията и експертизата, необходими за управлението, но няма властта самостоятелно да взима решения.
По този начин се заражда порочният модел, който не е проблем само на петте изследвани общини, но там е особено видим, защото това са сравнително богати български общини, в които съществуват различни икономически интереси – моделът “баланси без отговорност”.
Взаимоотношенията между основните органи в местното самоуправление – общински съвет и кмет, са основани на институционалната слабост на двата органа и взаимната им зависимост при осъществяване на техните функции. Постигането на баланс и равновесие между тях, се превръща в задължително условие за управлението на общината. Чрез непублично споразумяване между различни икономически интереси и искания се конструират “прокметски” коалиции за управление. Цената за поддържането на стабилността на тези коалиции е корупционно управление на общинската собственост и насочването на обществени поръчки към съставящите „разпределенителните коалиции” агенти. Ключова предпоставка за това е самата технологията за взимане на решения, която силно затруднява търсенето на административна и наказателна отговорност от участващите в управлението на общините.
Каква е ролята на национално представените партии, на техните местни структури в тези общини?
Данните за политическото представителство в изследваните общини, ясно очертават тенденцията за трайна загуба на влияние на партиите, които имат силно присъствие в национален мащаб. Този резултат в значителна степен е повлиян от приложените от бизнес формациите и организираните престъпни мрежи стратегии за завладяване на местната власт, изключващи участието на големите партии. Те са изместени от бизнес формирования – участващи под формата на местни коалиции и местни/регионални партии. Масова практика е кандидатирането на независими кандитати (дотолкова независим например е кандидат-кметът на Казанлък Стефан Дамянов, издигнат от БСП и подкрепен от НДСВ, ДПС и 28 други партии и граждански сдружения).
Регистрациите на партии - напълно неизвестни или без никакво влияние на местно ниво, се наемат „за временно ползване” от агресивните икономически интереси, в тяхната експанзия към общинската власт. Установява се състояние на делегитимиране на политическите и институционални системи. Национално представените партии нямат финансовия ресурс да се справят с експанзията на структурите с мощните икономически интереси в тези общини.
Какво според Вас трябва да се направи, за да бъдат прекратени подобни тенденции в местното самоуправление?
В момента е създадена парламентарна комисия, работеща по въпросите на новото изборно законодателство, която да пресече възможностите да се репродуцира подобна изборна картина.
Резултатите от проекта сочат обаче, че само промени в изборното законодателство и неутрализирането на «300-те боса», тероризиращи местните общности (според прокуратурата и правителството), няма да решат проблема с корупцията на местно ниво и опорочаването на местните избори.
Необходимо е да се започне сериозен обществен дебат за преосмисляне на установения модел на местно самоуправление в България. Трябва да бъдат премахнати причините и предпоставките, привличащи икономически групировки и престъпни мрежи към участие местната власт.
/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ на 17 март 2010 година/
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат