Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2010 16:16 - Гласът на ДОБРИТЕ - III
Автор: thetrooper Категория: Политика   
Прочетен: 2826 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 10.06.2010 16:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мартин Пискулийски: "Не трябва да гледаме прекалено критично към закономерните слабости и неизбежните грешки,които допуснахме в качеството си на политическа сила без история и с единствено оръжие безграничен оптимизъм и вяра в християнските ценности на западната цивилизация"  
Мартин Пискулийски е участник в предизборната кампания на СДС за Велико народно събрание през 1990 година. В момента се занимава с частен бизнес.

Вие сте участник в предизборната кампания на СДС за Велико народно събрание през 1990 година. Разкажете повече подробности за тази кампания, както и Вашите непосредствени впечатления.

Разбира се! Отварям една скоба преди това, за да споделя, че целия път - и личен, и свързан с политиката, през целият 20-годишен преход извървях заедно със съпругата си Ирина Пискулийска.Всяка стъпка, всяка победа, разочарование, или компромис, изживяхме и изстрадахме заедно и може би тази взаимна подкрепа ни съхрани през годините на лъжи и предателства…
Трябва да напомня също,че тези избори имаха своята (макар и кратка) предистория:
Преди да бъде оформен класическият модел „ляво” - „дясно”, СДС беше единствената алтернатива на БКП и антикомунистическа по своята същност организация.Опитите на”перестройчиците” от няколко граждански клуба, екологични сдружения и на дузина бивши комунисти за контролиран преход от комунизъм и диктатура към социализъм и регулирана ”пазарна” икономика не успя, но нанесе големи щети и отблъсна много хора още в началото, в първите дни след 1989 година.
”Офисите” на опозицията по това бяха разположени в Южния парк и в няколко частни квартири в столицата и провинцията. На преден план изпъкваха две политически организации със своята история и по чудо оцелели лидери - БРСДП-(о) на д-р Петър Дертлиев и БЗНС-Никола Петков на бай Милан Дренчев… Демократите на Стефан Савов и радикал-демократите на Елка Константинова бяха слабо представени и по ирония на съдбата ролята на „десните” в пъстрата коалиция бе поета от социалдемократите на д-р Дертлиев. За първи път от него чух, в тази среда на хаос и емоция, мръсните тогава думи: реституция , приватизация , НАТО , Европейски съюз ... Бяхме впечатлени от ерудицията и политическата култура на лидера на БРСДП и хората около него.Паралелно с тях , но по-представени в провинцията бяха земеделците на Милан Дренчев. Няколко месеца по-късно структурите на тези две политически партии поеха тежестта на първите след краха на комунизма избори – за Велико Народно Събрание.Истината и митологията за тези дни създадоха полуистината, която по същество подмени историята с пикантерия, даде хляб на конюнктурни персони и наля вода в мелницата на ДС…Затова ще разкажа само това което видяхме и докоснахме,а всички изводи приемете за субективни и пристрастни…
За мен и Ирина изборите бяха път.Едно пътуване и дълга колона автомобили с развети сини знамена.Благоевград, Симитли, Смолян, Карлово, Кнежа… Срещите с хората… очи в очи. Страхът отстъпваше място на надеждата. Недоверието към новото се стопяваше пред ентусиазма ни. Няколкостотин новоизлюпени седесари с личните си автомобили, пари, палатки и съзнание за мисия, давахме на хората чувство за принадлежност към кауза, която до преди ден беше ерес. Разяснявахме на новоосвободените си съграждани политическа терминология, за която бяхме чули преди броени месеци…и хората ни вярваха. Вярваха,защото разбираха, че няма какво да загубят освен партийните си секретари…
Ето как приблизително преминаваха срещите ни: колоната навлизаше в населеното място и, разбира се, въпреки опита за разгласяване на маршрута, на площадите ни посрещаха шепа разбрали по неведоми пътища граждани, обикновено симпатизанти на старата опозиция - хора до вчера в сянката на страха от репресии и скрити за обществото ни…Така или иначе не можеше дълго да останем незабелязани. Шумът на клаксоните, песните, скандиранията, призивите, постепенно отваряха вратите и сърцата на хората. Особено в по-малките населени места това си беше събитие. Постепенно около всеки от нас се събираше група от все още недоверчиви хора, между които и някои по-агресивно настроени. Агресията обаче имаше в повечето случаи обратен ефект, тъй като по правило това бяха мразени местни дерибеи или техни протежета, хората си ги знаеха и сами ги изолираха…(В интерес на истината ще кажа,че за нас кампанията мина без ексцесии, ако изключим камъните, с които ни замеряха на излизане от Смолян. Слава Богу се размина без пострадали.) Най-силният ни аргумент пред невярващите бе обещанието за възстановяване собствеността на земите и имотите заграбени от ’’народната’’ власт. Тази новина се разпространяваше бързо и се стигна до там, да ни носят стари нотариални актове, облигации, акции и други документи за собственост, за които трябваше да дадем „експертиза”, без да сме наясно самите ние в каква драма ще ги вкара нежеланието на комунистите да върнат заграбеното. За младите хора беше привлекателна мисълта,че са свободни да пътуват, учат, работят където поискат, когато поискат... Беше лесно да убеждаваме,защото не лъжехме, защото гледахме хората в очите, защото бяхме безкомпромисни и вярвахме, че ще се случи промяната… защото опонентите ни от БКП нямаха аргументи. Разчитаха основно на неопитността ни и задкулисните интриги… Не вярвахме, че това е печеливша карта, но това си остана за наша сметка…


Какви бяха настроенията на хората по места? Как се отнасяха с кандидатите на СДС и техните застъпници?

Както казах, с недоверие и скептицизъм в началото.Имахме обаче в излишък идеализъм и емоция и това обърна мисленето на хората.Помогна ни и подкрепата, която имаше СДС от световната демократична общност. Първите избори бяха тест за лидерите на СДС и хората около тях. С малки изключения те бяха непознати на широката публика (за добро или лошо) и въпреки, че на всички дадохме доверие, повечето от тях не издържаха изпита. Отпаднаха от играта тези,които проиграха доверието на хората, или даже направо скочиха в обятията на комунистите. Всъщност знае се колко издържаха на натиска –..точно 39-ма. Отпаднаха за съжаление и тези, които запалиха фитила на хората: д-р Дертлиев, Милан Дренчев, Жельо Желев и много други…


Как протече самият изборен ден и последващото броене на гласове? По какъв начин комунистите фалшифицираха изборите?

Няма да правя политически разрез на целия изборен процес използвайки спорни или не толкова спорни факти… като например ”мъртвите души”. Ще разкажа с няколко изречения за моето участие в самия изборен ден…а вие си правете изводите.
Ирина бе заместник-председател на комисия в ж.к.”Красно село”, а аз застъпник на СДС в същото училище. Самият изборен ден мина по правилата, без конфликти и сериозни нарушения. Самата емоция да ти сложат печат и подпис в стария комунистически паспорт – Гласувал за ВНС, беше достатъчна за да усетим промяната и награда за усилието да махнем член 1-ви от конституцията. Още по-голям беше възторга ни след преброяването на бюлетините и информациите, които идваха от всички столични райони…дотук добре… Зачакахме транспорт или поне придружител, с който да занесем чувала с бюлетините и протоколите до районната комисия (в сградата на общината). Да,но се оказа ,че не могат да осигурят ни транспорт, ни полицай, а времето си вървеше.Озадачено гледахме как един по един чувалите, къде с двама, къде с трима от комисиите, тръгват по собствена инициатива нанякъде. Тогава заедно с председателката от БСП и чувала се натоварихме на шкодичката ни и така до общината. А там стълпотворение. Пълен блокаж…Наближава полунощ!
Тълпата оредява,чувалите стоят в градинката и вече рядко се виждат по двама от комисия…Слухът за победа на комунистите започва да придобива цвят и мирис …минава 2 след полунощ…другарката от БКП ни казва нещо от рода на ”имам да пера и децата са сами…имам ви доверие”…и си тръгва. Останахме сами с чували,протоколи и собствената си съвест…За капак, служител от изборната администрация ни посъветва да се приберем да дремнем и пак да дойдем сутринта. ”А чувала,документите”- питаме ние. Господина ни казва,че не може да ги съхранява… и си отива човекът…сигурно да спи.
Прибрахме се и ние в къщи изумени,невярващи с чувала,документите и
ненужната си съвест ,сигурни в поражението което претърпяхме…Това е.



След като не признахте очевидно фалшифицираните резултати, основахте "Града на истината". Каква беше идеята за този палатков лагер и какво всъщност се случваше там?

Ако говорим за официалната позиция на СДС мога да припомня реакцията на Йоско Сърчаджиев. Тази реакция,сълзите му най-добре изразяват обидата и унижението, което трябваше да понесем… Тогава и за момент не можех да си представя, че такава чудовищна манипулация може да остане неразкрита и ненаказана, но ръководството тогава на СДС, представлявано от Жельо Желев, няколко дни след изборите ги призна за редовни. В този ред на мисли, създаването на ”Града на истината” бе по скоро спонтанна реакция на непримиримост отколкото политически мотивирана акция.За основател на "Града на истината" може да се счита всеки който опъна палатка на площада, донесе храна, плакат или просто стоеше солидарно с останалите. Никой никого не познаваше въпреки формалния опит да бъде въведен ред с избирането на”кмет”. В рамките на месец площада се запълни и стана атракция за софиянци и за гостите на столицата. Не можа да привлече вниманието обаче на държавните медии и очаквано сред първите искания на протестиращите бе и оставката на щефа на БНТ – Писарев.

По това време течеше и окупационната стачка на Софийския Университет...

Да! Започна се с окупационна стачка в СУ. Касиране на изборите и оставка на Писарев…това бяха първите искания на студентите, но далеч не само техни искания.Те станаха проводник на недоволството и дадоха енергия на протеста. Последва прочутата реплика на Петър Младенов (Най добре е танковете да дойдат) и към исканията се добави и неговата оставка.
Имаше и искания свързани със социалистическата символика. Да се свали петолъчката от Партийния дом. Имаше и по смели- да съборим мавзолея, но това стана 7-8 години по-късно. Остана като трън в очите на демократите само паметника на съветската армия окупаторка,като символ на недовършения преход.

В крайна сметка, след като изборите не бяха касирани, защо бе разтурен "Градът на истината"?

Защо разтурен? Той просъществува почти два месеца и заедно с проявите на гражданско неподчинение, гладните стачки и бденията, принудихме комунистите да изпълнят почти всички искания. Писарев и Петър Младенов си отидоха, подписаха и за петолъчката. Когато пламна партийния дом,на площада упорито стояха, но най-вече заради купона хора, които се изживяваха като антикомунисти,но без идея какво следва от това. На ДС им трябваше точно тази среда за да лумпенизира и дискредитира протеста. Там, разбира се, бяхме до последно и много седесари, но най вече за да се опитаме да предотвратим провокациите, които не закъсняха.На другия ден след пожара полицията разруши малкото останали палатки, и "Градът на истината" остана в историята…

Сега, от дистанцията на времето, как Ви се вижда всичко това? Научихме ли си урока от "горещото лято на 1990-а" и как според Вас трябва да противодействаме на непрестанното манипулиране на историята от страна на комунистите?

Не трябва да гледаме прекалено критично към закономерните слабости и неизбежните грешки,които допуснахме в качеството си на политическа сила без история и с единствено оръжие безграничен оптимизъм и вяра в християнските ценности на западната цивилизация. За десет години успяхме да преобърнем историческия път на България и само късата памет ни пречи да скъсаме окончателно с тоталитарното си наследство. Голяма част от това,  което беше немислимо в първите месеци от съществуването на СДС, вече е реалност. Колкото и да се опитват да омаловажават усилията ни да извадим страната си от комунистическото блато и въпреки опитите за манипулация на историята, останаха следи които са неизтриваеми : свалихме от власт комунистите през 1991 година. Принудихме ги да припознаят нашите основни ценности. Частната собственост стана водеща за икономиката ни. Реституцията и малко по-късно на приватизацията, които бяха основна част от нашата програма, осигуриха стабилно развитие на държавата.Доведохме до вратата на НАТО бившите комунисти и ги накарахме да застанат от другата страна на барикадата. Махнахме от границите си бодливата тел и дадохме европейски паспорти на сънародниците си с приемането ни в Шенген. Направихме необратим процеса на приемането ни в Европейският съюз. Сега имаме задача да пазим завоюваното.Въпреки тежките лични компромиси и нелеката позиция, в която се намираме в резултат на непопулярните реформи, които единствено правителството на ОДС се реши да започне…Лошото е че никой след нас нямаше смелостта да продължи. Това ще остане като мост към бъдещето,а господа комунистите ще запомним с неизбежните провали след всеки опит да поемат управлението. Между тия две крайности остават и случайните политически неудачници,които бързо ще забравим.

/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ на 21 март 2010 година./
   


Тагове:   избори,   събрание,   НАРОДНО,


Гласувай:
8
5



1. monarchism - "Преди да бъде оформен кла...
11.06.2010 10:20
"Преди да бъде оформен класическият модел „ляво” - „дясно”, СДС беше единствената алтернатива на БКП и антикомунистическа по своята същност организация."

Това е абсолютна лъжа. Ако не беше СДС с комунизъма отдавна щеше да е свършено.
СДС беше създадено от Държавна сигурност и това не е тайна за никого, освен за въпросният господин.

Мнението на НДЗПЧ:

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/04/09/deklaraciia-ot-19-mai-1990-g.320250
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 1403851
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6443
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031