Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2010 23:34 - В памет на генерал Иван Колев
Автор: thetrooper Категория: Политика   
Прочетен: 9446 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 01.08.2010 16:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Днес се навършват 93 години от смъртта на ген. Иван Колев - "бащата на българската конница". В негова памет бе отслужена панихида на наскоро откритият негов гроб в Централни софийски гробища.

image

“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа?


Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”


Ген. Иван Колев Септември 1916 г. По материали от extremecentrepoint http://www.extremecentrepoint.com/?p=1284


Повече подробности за събитието, както и за личността на ген. Колев, можете да видите в следния материал от сайта "Един завет" http://edinzavet.wordpress.com/2010/07/27/iv-kolev-pomen/
« „Един завет“ посвети Фейсбук група на ордена „За храброст“   Възражда се паметта за ген. Иван Колев

 

image

Генерал- лейтенант Иван Колев

(1863 – 1917)

Казашката конница е легендарна със своите ездитни и бойни умения, със своя свиреп устрем и с това, че откъдето минат казаците, след тях трева не никне. Изпитват го на гърба си шведите при Петър Велики, наполеоновите войници през 1812, изпитват го многократно и турците, и полските въстаници. Самото споменаване на казаците смразява кръвта на всеки войник в Европа… до  септември 1916г. Тогава сред добруджансйите жита няколко казашки сотни са напълно унищожени, знамената им са пленени, а остатъците от руската конница се спасяват в безреден галоп обратно към делтата на Дунава.  Един есаул ще напише в спомените си „Българите се хвърляха срешу нас като освирепели кучета”. Бурята, която отнася всичко по пътя си – пехотни дивизии от румънци, сърби и хървати и накрая разбива елитната руска кавалерия е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.

image

България ликува. Иван Вазов излива своя поетичен екстаз в стихотворението „Добруджанската конница”, посветено „генералу Колеву”:

Не конница – лава в димящи талази…

.
Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина
                                 /Фелдмаршал Август фон Макензен (1849-1945), главнокомандващ на обединиените сили/

При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа
                                 /Ген. Хайнц Гудериан (1888-1954), участник в двете световни войни, теоретик на танковата война на Третия райх/

image

В продължение на месеци ген. Колев буквално не слиза от своя любим кон Пирин. Жестоката преумора си казва думата и 54 годишният генерал заболява и си отива от този свят броени седмици след върха на своята слава. Добруджа завинаги го освещава като свой спасител, България – като един от най-славните и герои, а светът се възхищава от романтичния образ  на този закъснял рицар – пълководецът, яздил начело на една от последните епични конни битки.

image

Панихида за ген. Иван Колев Снимка: Агенция Фокус

Идва 9 септември 1944г. Името на генерал Колев е изтрито от историята. Споменаването му е табу. Прегрешението на отдавна изтлялия войн е, че се е осмелил да се сражава с „братята руси” и при това е имал нахалството безапелационнно да ги разбие. Вместо името на генерал Колев, няколко поколения българи учеха  напълно измислена фалшива история, според която:”Българските войници били тласкани от империалистите да се бият с русите, но те отказали да вдигнат ръка срещу своите братя – освободители.” Това учехме. А пленените руски бойни знамена и щандарти стояха заключени в мазетата на музея като най-строго пазената  държавна тайна…

image

Полк. Рухчев, председател на СВ ВНВУ пали свещ на гробана ген Колев. Снимка: Агенция Фокус

Иван Колев е дошъл от Бесарабия, няма деца и за паметта му не се грижи никой, освен другарите и колегите му. На 29 юли 1946-та година за последен път група офицери имат дързостта да отслужат помен на гроба на бащата на кавалерията . Няколко дни по-късно започва голямата чистка на „царските офицери”. След тази дата гробът на забранения герой става пленник на забравата, храстите и бръшляна…. до октомври 2009г., когато издателят Никола Григоров, по-известен като водещ на предаването „Сите българи заедно” отправя запитване към столична община за гроба на ген. Колев. Със задачата присърце се заема инспекторът на софийския гробищен парк Васил Захариев. Той преравя старите регистри и намира номера на гроба, в който е записано погребението на Иван Колев, роден в Бесарабия… За да стигнат до гроба двамата минават през истинска джунгла от прорасли дървета, храсти  и тръни. Гранитният паметник се оказва здрав, порцелановият портрет е непокътнат и от него гледа решителният поглед на стария войн.  Храстите са изсечени и паметникът е отново достъпен.image

 

В огласяването на новината се включват популярния сайт „Изгубената България” и Информационна агенция „Фокус”, която традиционно отделя внимание на военната памет.

imageДнес, на 93-тата годишнина от смъртта на генерала до гроба му беше строена гвардейска рота (не само защото му се полага като генерал, командващ род войски, а и защото е бил начело на гвардейския полк). От двете му страни стояха войни с пушки при нозе. Венците и цветята бяха толкова много, че покриха изцяло паметника. Благодарни добруджанци положиха стрък житни класове и урна с пръстта, на която генералът донесе свободата. Десетки хора – министър, офицери, беловласи възпитаници на царското военно училище, много граждани и представители на различни организации паднаха на колене и отдадоха заслуженото на генерала. 64 години след последния християнски помен коравата пръст жадно пое виното и пламъка на  десетки свещи, прозвучаха успокоителните думи на православната молитва…

image

Дянко Марков полага цветя

„Радвам се, че най-после български свещеник, български войници, български офицери, български министър почетоха паметта на ген. Колев. След 1946 година гробът му беше тотално забравен, когато негови приятели са дошли да направят кратка панихида, да му се поклонят, да запалят свещичка. Радвам се, че един български генерал, беше оценен най-после, след дълго забвение. Когато се среща с руските казаци, преди атаката той казва на войниците – пред нас са руските казаци, ако бяха дошли при нас с добро, как щяхме да ги посрещнем? С хляб и сол и на колене. Те са дошли да убиват, да поробят българския народ. Как ще ги посрещнем? Със сабя и куршум…”  Това му беше вината на генерал Колев – че прекалено много е обичал България. Затова съм изключително щастлив, че успяхме да организираме тук тази панихида. Надявам се, че през месец август гробът му ще бъде оправен така, както заслужава един генерал. „
/ Николай Григоров, орагнизатор на честването/

image

Отляво: Иво Антонов – главен експерт по военните паметници, министър Божидар Димитров, Никола Григоров, Георги Чунчуков (Добрич), полк. Станчо Станчев – ВА „Г.С.Раковски“ Снимка: Агенция Фокус

„Това е един от редките случаи, когато някой побеждава известните тогава казашки поделения. Иван Колев прилага новости във военното дело по отношение на използването на кавалерията в съвременния бой”.
/ Полк. Инж. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище/

image

На колене пред паметта на великия българин. Снимка: Агенция Фокус

„В такива минути наистина искам да са прави тези, които твърдят, че има задгробен живот, и че духовете на нашите предци обикалят наоколо. Иска ми се духът на ген. Иван Колев наистина да види, че благодарните потомци тачат паметта му, припомнят си за неговите подвизи, припомнят си за онези славни времена, когато България се мъчеше и частично успя да обедини земите, населени с българи, около скиптъра на майката – отечество. Духът му е може би щастлив, като вижда българските войници, които стоят тук, и потомците, които му отдават благодарност.”
/ Божидар Димитров – министър за българите в чужбина/

image

Представителите на Съюза на възпитаниците на ВНВУ: Матей Грънчаров, Никола Рухчев и Дянко Марков, заедно с Димитър Петров от клуб „Един завет“

 „Има една военна максима, която гласи, че армията се определя от офицерския корпус. Аз ще добавя, специално за конницата, че тя се определя от нейния командир. Наистина величието на ген. Колев е в това, че той съумя онази конница, хулена по време на Балканските войни, да достигне върховете на българската бойна слава по време на Първата световна война в Добруджа. Връщайки се към подвизите, които е извършвала тази конница, ние дори неволно се опитваме да коригираме нашето поведение спрямо поведението от онова време.”
/полк. Станчо Станчев – н-к секция „Военноисторически изследвания, В.А. „Г.С. Раковски”/

Възраждането на паметта  за генерал Колев е един чудесен пример как в днешния ден се случват и хубави неща. През последните години със задружните усилия на десетки организации, държавни институции и стотици граждани славата легендарния баща на българската конница отново започна да препуска по българските поля

 Преди десетилетие по инициатива на Съюза на възпитаниците на ВНВУ и със съдействието на съветника Вили Лилков бе поставена паметна плоча на мястото, където е живял ген. Колев – на кръстовището на бул. Витоша и ул. Узунджовска. 

През 2009 в. с Карапелит, Добричко, свидетел на една от епичните битки на конницата бе издигнат паметник на генерала и загиналите в сражението.

image

Името му днес  носят десетки улици в цялата страна, украсени от барелефи с неговия лик.

Никола Григоров издаде дебел сборник с всичко писано от и за генерала.

image

През 1942г. гражданите на Добрич учредяват фонд за построяването на голям паметник на ген. Колев в центъра на града. Идва 9 септември и идеята за паметник на българския генерал, разбил руснаците става немислима ерес.  Парите от фонда изчезват. Преди няколко години видни жители на Добрич възраждат идеята – създават сдружение с идеална цел за построяване на паметник. Включват се хора от всички среди на добричката общественост. Адвокатите подготвят регистрацията без пари, издателите даряват печатането на листовки и брошури, общината предоставя официалния си сайт за постоянно представяне на инициативата и събиране на дарения. Проектът е готов, теренът е определен, тече кампанията по събирането на средства за да се изгради монумента.

image

Проектът

В Бесарабия, в родното село на Иван Колев – Бановка са поставени две паметни плочи.

В украинския град Измаил е учредено дружество на потомците на генерал Колев.

 

imageКорица на брошурата на добричкото сдружение

Панахидата на гроба на героя беше трогателно тържество на възраждащия се български дух. Пред портрета на славния генерал, редом със свещеника запалиха свещи
министър Божидар Димитров, полк. Станчо Станчев и още десетина офицери от Военната академия и Националната гвардейска част, Иво Антонов – главен експерт по военните паметници. От Сдружението за паметник на ген. Колев в Добрич бяха пропътували цялата страна специално за случая Георги Чунчуков, Веселин Бончев, Тодор Нинов и Ангел Радилов. Съюзът на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ бе представен от Никола Рухчев, Матей Грънчаров и Дянко Марков, както и от Борис Станимиров и Димитър Петров от клуба на потомците „Един завет”. От Кюстендил бе дошъл председателят на читалище „Зора” Иван Сапунджиев, организатор на голям брой патриотични инициативи. Инициатор на честването беше  Никола Григоров, а организатор на място – Васил Захариев – инспектор в софийския гробищен парк. Голям венец поднесоха от агенция „Фокус”.

___

Използвани са публикациите за събитието в Агенция Фокус

 




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamkamu - +
30.07.2010 12:04
Ехх! Романтичните времена на конницата...

А руснаците, бая са му яли пердаха! Вечна му памет!
цитирай
2. kabuli - Ето, за това
30.07.2010 14:06
Ето, за това не го изучавахме по история този доблестен български генерал. Затова и други като него "окапаха" от страниците на учебниците по родолюбие.
А дали Гоце знае нещо за него? А дали Серж Стан му е изучавал военната униформа?
цитирай
3. templar - значи аз се хабя да ти пускам снимки в Един завет...
31.07.2010 22:29
...а ти ще ми цитираш extreme... и Фокус.
цитирай
4. gothic - Или дали
01.08.2010 12:36
са чували за капитан Георги Радков, дал отпор с две оръдия от бреговата отбрана на руската ескадра, подложила на обстрел Балчик през декември 1916 - та? Сигурно да. Защото той е убит от "народен съд" през 1945 г. От техния "народен съд"...
цитирай
5. thetrooper - @templar
01.08.2010 16:47
Преди да пусна тези материали, специално проверих в сайта "Един завет" дали вече няма публикация... но още нямаше. Както и да е, сега ще поправя пропуска.
цитирай
6. templar - има и за кап. Радков мат'ралче в торбата...
01.08.2010 23:24
http://edinzavet.wordpress.com/2009/06/18/maminka-officer/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 2055119
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6456
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031