66 години ПОЗОР! (от блога на Албена Палпурина) 
линк към оригинала http://palpurina.wordpress.com/2010/09/09/66-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80/

На днешната дата преди дяволските 66 години, България е била окупирана от съветската армия. Съветските войски, които са нахлули на територията на страната ни са били над 500 хиляди. Половин милион съветски войници са безчинствали тук, грабили са частни домове и са изнасилвали българските жени. А тогавашното правителство на отечествения фронт не само, че е постлало червен килим за тези нашественици, но е платило прескъпо за тази „чест”. Общото парично измерение на платените суми на Съвестския съюз, на издръжката на половин милионната съветска армия, на износа на стоки и суровини под себестойност в посока СССР се е равнявала на 12 милиарда лева сегашна себестойност. Това е била стойността на целият държавен бюджет на страната ни за една година. Но освен икономическа, катастрофата е била и духовна. И това е най-жестоката духовна катарстрофа в историята на България, последствията от която носим и днес.

След масовите убийства на хора от тогавашния елит на България, пътят на сталинизма е бил чист и вратите са били широко отворени. Защото комунизмът е била много привлекателна утопия. Идеите за равенство и братство много са се харесвали на средната класа, на работниците и селяните. И когато „мислещата глава” на обществото е била отсечена, не е имало никаква пречка чрез манипулации, демагогия и лъжи, комунизмът да завладее съзнанието на тогавашното общество. Хората здраво са работели в очакване на светлото бъдеще, но това се е отлагало петилетка след петилетка, докато накрая единственият метод, чрез който тоталитарният режим е можел да накара хората да работят е бил страхът. И днес е трудно да се обясни тази носталгия по миналото. Вероятно все още има хора, които вЕрват – вЕрват в светлото комунистическо бъдеще, вЕрват, че някой от горе е длъжен да се грижи за техния собствен живот, вЕрват, че има чудеса на земята, където държава и манталитет се „оправят” за 800 дни.

На 9 септември, преди 66 години е започнало масовото осакатяване на българина като индивидуална личност. Това осакатяване е продължило дълги години, като отделните граждани и индиви са били поставяни в уеднаквен калъп в името на неясно общо благо. Идеологията на това общо благо учи, че то трябва да стои над личното благоденствие, над личното желание за свобода, на личната воля за развитие и правене на избор. А кое е било това общо благо? Кой е работил за него? Не и тогавашните демагози. Те са поставили хората в единна матрица изхождайки от абсурдната хипотеза, че хората могат да бъдат еднакви. Хората се раждат различни и в същият момент, в който се отнемат техните изконни човешки права на свободна мисъл, на свободно и неограничено развитие, в същият този момент се отнема изконното човешко право на живот. Преди 66 години е настъпила замяна на истинските ценности с фалшиви.

Човек струва толкова, колкото е коефициентът му на полезно действие спрямо обществото. А този коефициент е пряко зависим от съзнанието на всеки отделен индивид – не можеш да бъдеш полезен на никого, ако не си полезен на себе си. Този обективен критерий за себеоценка е бил изтрит от индивидуалното съзнание на хората и до днес той не може да се възстанови. И до днес стимулите на индивидуалните личности в обществото да бъдат полезни на себе си и на хората около тях, са изкривени. Днес не се толерира знанието, опита и компетентността. Днес се толерира угодничеството, слагачеството и малодушието.

Всички хора в България, особено младите хора, трябва да са наясно с новият прочит на историята от онези мракобесни времена. На 9 септември съветската власт налага тотален контрол върху всичко, което се случва в страната ни, включително върху информационните канали, дори върху театралните постановки и прожекциите в кината. Как можем да очакваме, че ще оставят написването на историята да бъде обективно? За щастие днес живеем в свободна страна. За щастие има хора, които си правят труда да пренапишат тази изкривена история по нов и истински начин. И ние трябва да знаем тези нови факти, да ги осъзнаваме напълно какво са означавали тогава и да ги съпоставим с времето, в което живеем днес. Само така можем да имаме реална представа какво се случва днес и само така можем да участваме в изграждането на по-добро бъдеще за нас и за децата ни. Защото ако само „вЕрваме”, без да използваме здравият си разум, тогава тежко ни!

"Общото парично измерение на платените суми на Съвестския съюз, на издръжката на половин милионната съветска армия, на износа на стоки и суровини под себестойност в посока СССР се е равнявала на 12 милиарда лева сегашна себестойност."

Много трудно се променя съзнание, което е заспало! Но трябва да се знае истината!

Там си разхождах кучето.

Едно двойно намаление на пенсиите и премахване на всякакви социални помощи биха били едни от многото добри стъпки към декомунизация.