Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2010 15:51 - Калин Янакиев: Естественият закон и властта отляво
Автор: thetrooper Категория: Политика   
Прочетен: 3913 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Интервю с проф. Калин Янакиев, поместено във в. Култура на 30 май 2008 година

image



- По време на дебата не упоменахте кой министър е направил скандалното, според вас, изявление. Сега разбирам, че е била министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.

- Буквално преди месец тя заяви официално в едно интервю в град Русе, че държавата ще финансира разходите за задължителни генетични тестове на бременните жени, включително на здравно неосигурените. Много е важно как госпожа Масларова формулира целта на подобен замисъл. Ще си позволя да цитирам министърката, която заявява, че „за жени, които не се явяват на подобни прегледи, вероятно ще има санкции и те после няма да могат да претендират за помощи от държавата‛, като добавя, че това се прави във връзка с разгорялата се напоследък тема за децата с увреждания в България. Следователно истинската цел е, ако тестовете покажат евентуални увреждания, майките да се насърчат да абортират, за да няма проблеми, аналогични на този с дома в Могилино, който ни оскандали в цяла Европа. Аз направо бих искал да кажа, че подобно изказване намирисва на евгеника. Намерението на госпожа Масларова е индиректно да насърчи абортите в България. Нещо, което един християнски мислещ интелектуалец и политик като мен изобщо не би могъл да приеме. Аз се чувствам даже омерзен от подобна политическа логика.

- Как така насърчава абортите.

- Министърът буквално заявява, че жени, които не се явяват на генетичните тестове, няма да могат да претендират за помощи от държавата. А ако се явят на такива тестове, разчита се, че, ако разберат, че плодът има определени увреждания или предразположение към определени хронични заболявания, те най-вероятно ще предпочетат да го абортират. Ето това, съчетано със заплахата – държавата няма да помага – е индиректно тласкане към аборт. Освен това госпожа Масларова тук изказва имплицитно и следната антихуманна, антихристиянска мисъл. Тя казва, че държавата ще наказва жени, които са готови на жертва, т.е. жени, които биха искали да запазят плода, въпреки че са разбрали, че бебето им ще бъде с определени увреждания или с предразположеност към определени хронични заболявания. Т.е. онези, които решат все пак да родят едно дете с проблеми, няма да могат да разчитат на помощта на държавата. Държавата ги е посъветвала овреме да не раждат подобни деца. Ако ги родят, тяхната жертвоготовност няма да бъде похвалена или насърчена, или подпомогната от държавата. Защото държавата – заявява Масларова – не желае да се грижи за деца с увреждания. И трето - онова, което тя казва, представлява пряка заявка за отказ на държавата да закриля слабите. По този начин министърката – само с тази своя идея – деморализира обществото в две насоки. Първо, тласка към убийство (защото от християнска гледна точка абортът е убийство), и второ, извършва своеобразно убийство на солидарността с нещастието. За да го кажа малко афористично – госпожа Масларова иска да ликвидира не страданието, а да дезертира от грижата и от състраданието. Иска да ликвидира страданието с ликвидирането на състраданието. Нещо, което е утопия, при това нечовешка утопия. Няма начин в този грешен свят страдание да не съществува. На страданието трябва да се отвръща обаче със състрадание, на страданието трябва да се отвръща с грижа; и основно задължение на държавата, и най-вече на един неин социален министър, е да се грижи за страданието, което е неотчуждимо от този наш свят. По един особен, аз бих го нарекъл близък до националсоциалистическия маниер, госпожа Масларова се опитва да ликвидира проблема със страданието, като ликвидира проблема с грижата за страданието. Тя направо го и казва - за да се избегнат казуси, подобни на дома в Могилино. Затова ще бъдат заделяни пари от бюджета на страната, т.е. ще се дават пари за генетични изследвания и те от право ще стават задължение на майките. А според специалистите, за определени заболявания процентът сигурност в тези генетични изследвания е 30, в други достига до 70 %, но в никой случай и никога не достига до 100 %. За тези генетични изследвания, за това насърчаване на евгениката, за това индиректно насърчаване на абортите госпожа Масларова ще отделя пари от бюджета. И понеже досега не съм имал възможност да кажа малко по-разделно и по-подробно своето мнение по тоя въпрос, аз съм благодарен на ‛Култура‛, че ми дава възможност да обърна внимание върху следното: В България не при всички степени на инвалидност на деца, а само при най-тежките, родителите имат право на т.нар. социален асистент. В много по-голямата част от случаите обаче, при т.нар. по-леки форми на инвалидност (получени при това след раждането), родителите нямат това гарантирано право. И за непрестанните грижи, които изисква тяхното дете с проблеми, трябва сами да плащат за такъв асистент. Съгласете се, че не са много семействата в нашата страна, които имат финансовата възможност да наемат човек, който да ги отменя в неизбежните постоянни ежедневни грижи за подобни деца. Родителите следователно трябва или да се откажат да ходят на работа (т. е. да не им тече трудов стаж, пенсионни и здравни осигуровки и т. н. – грубо казано), или да ходят на работа, за да могат да изкарват прехраната си и да оставят децата си, децата с проблеми, на произвола на съдбата. Това означава между другото и систематично, индиректно насърчаване от държавата на такива родители да изоставят децата си, да ги изпращат в зловещите домове, подобни на тези в Могилино. Но за „справяне‛ с тези проблеми министърът няма идеи. Освен това, за домовете, подобни на този в Могилино, държавата отпуска от бюджета всяка година средства в размер между 10 и 22 лв. за дете на ден. Истината е, както знаем, че в тези домове парите потъват, те очевидно се харчат безотговорно или се отнасят някъде. И аз питам: защо държавата не дава същите тези пари на родителите, за да ги насърчи да отглеждат децата си в семейството, където е естественото място за отглеждането им? Ако направим едно най-просто изчисление, дори минимумът, т. е. 10 лв. да се дават на родителя, сумата ще възлезе на 300 лв. на месец. Макар и не голяма, това все пак е някаква помощ, която ще мотивира родителите да отглеждат тези деца в семействата, вместо да ги дават в домове. Защото общочовешкият морал диктува децата да бъдат отглеждани в семействата и никакви възражения, че и в семействата тези пари ще бъдат злоупотребени, не са сериозни. Първо, не всички изоставени от мизерия деца са от не докрай цивилизовани семейства, и второ – има начини средствата, давани на родителите, да бъдат контролирани. Но социалната министърка избира най-лесния и направо скандален, осъдителен начин за справяне с проблема. Явете се на генетични тестове, вижте – ако децата ви имат увреждания, по-добре ги абортирайте. Ако не - вие ще бъдете наказани, вие няма да може да се ползвате от помощта на държавата. Вижте колко много неща! Знаете ли например, че в България няма въобще социални работници с психологическа подготовка, каквито има в повечето цивилизовани страни, които да работят с родителите по превенция във връзка с изоставянето – преди и в родилния дом? Знаете ли също така, че в България има точно три училища за глухи деца - в София, в Пловдив и в Търговище. Единственото училище за глухи деца, което що-годе е обезпечено с определени специалисти, е училището в София. Това означава, че родителите на глухи деца от провинцията или би трябвало да напуснат родните си места и да се преселят в София, което не винаги е възможно, или въобще да не ползват опцията за подобна помощ от държавата.

- Въпреки че медиите немалко се занимават с проблемите на хората с увреждания, предложението на госпожа Масларова мина почти незабелязано...

- Е да - кой да сигнализира за подобно нещо? Аз мисля, че това е тъкмо задължение на една християнска интелигенция, на една християнски мотивирана политика. На Църквата даже, ако искате. Църквата може и трябва да се изказва, включително по горещи политически и социални проблеми. Изказването на Масларова би трябвало да предизвика реакцията на християнската съвест, респективно на Църквата. Защото християнската Църква би трябвало да има едно базисно изискване към политиката: да решава и да управлява конкретните ситуации в обществото в съгласие с т.нар., според богословската терминология, естествен закон. А то ще рече - съгласно закона на човешката природа или по-просто казано – съгласно нормите на общочовешкия морал, който е даден от Твореца – и на който Църквата именно е най-естествен хранител.

- Но не и политиката.

- Политиката, консервативната политика от своя страна има дълга да действа в съгласие с този естествен закон. Там е работата, че човекът би могъл, поради това, че е същество със свободна воля, да действа или да не действа в съгласие с общочовешкия морал. Когато една политика поставя свободата на волеизявлението над изискването на естествения закон, над изискването на човешкия морал, тази политика най-общо философски може да бъде определена като радикалистична. Напротив, когато една политика поставя естествения закон като абсолютна и върховна рамка на свободата на властното волеизявление, тази политика, пак най-общо и най-фундаментално философски, би трябвало да бъде наречена консервативна. Следователно Църквата би трябвало да е приятел на консервативната политика, би трябвало да насърчава консервативната политика (това е естественото за нея) и да критикува в различна степен на острота радикалистичната политика. Радикалистичната политика, от своя страна, има два варианта, един мек и един твърд. Мекият вариант на радикалистичната политика се нарича либерализъм във философския смисъл на тази дума. Либерализъм ще рече възглед, според който няма една човешка природа и поради тази причина няма абсолютен, важащ за всички и постоянен морален закон, няма абсолютни и постоянни ценности. Ценността е плод на винаги временен, винаги относителен „обществен консенсус‛.

В това собствено се състои и фундаменталната философска разлика и непримиримост между консерватизма и либерализма. Църквата, християнската мисъл е естествен приятел на консервативната мисъл и естествен критик на този меко радикалистичен или либерален възглед.

И накрая, има – както казах – и един твърд радикализъм – радикализъм в собствения смисъл на думата, според който моралът не е нищо друго освен властови ресурс, инструмент, с който политиката може да прави това, което поиска. Вие виждате, че твърдият радикализъм всъщност стои в основата на всяка идеокрация или в основата на всеки тоталитаризъм. При него моралът е производен от силата, моралът е производен от ресурса, моралът е ресурс. Това впрочем твърди и класическият марксизъм. Християнската мисъл, Църквата следователно трябва да бъде и е естествено безпощаден критик на този последния, на твърдия радикализъм. Възможно е всичко това, което казах, да бъде концепирано и в два други термина, които може да ви смутят, може да ви се сторят партийно пристрастни.


- Нека.

- В Библията, в Свещеното писание има две символични посоки – дясна и лява. Отдясно, както е известно, ще бъдат поставени праведниците в деня на Страшния съд, отдясно се намира царството Божие, приготвено ‛от създание мира‛. Напротив, отляво, както е казано в Евангелието, ще бъдат поставени символическите „кози‛ или неправедниците, отляво е доменът на царството на сатаната. Следователно, в друга терминология тези разделения – консервативно, либерално, радикално – биха могли да бъдат преведени и като ‛дясно‛ (царство) и ‛ляво‛ (царство). ‛Божие царство‛ и ‛царство на сатаната‛. Каква е базисната разлика между тези две „царства‛, понеже те са приготвени ‛от създание мира‛, както е казано в Писанието? Бог е онзи, който твори, който отпуска сътвореното от Него на него самото, дава му свободата да живее самостоятелно и властва над него със силата на Своето битие. Със силата на това, че Той е добро, благо, истина. Тук имаме следователно власт на битието с ресурса му на битие, на пълнота, на добро. Напротив, дяволът, властителят отляво властва чрез присвояване на ресурси. Т.е. не със силата на битието си, а със силата на имането, със силата на присвоеното от битието. Това става най-ясно в прословутия епизод с изкушенията на Христос в пустинята. Защото какво казва там дяволът на Христос? ‛Направи тия камъни на хлябове‛. Нещо като: ‛Стани господар на желаното и ще направиш истина туй, което желаеш‛. А като извежда Христос и му показва всички царства на този свят, му казва: ‛Ако ми се поклониш, всичко това ще ти дам‛. Т.е.: ‛Имай, за да бъдеш; имай, за да станеш цар‛. Ето я властта отляво. Битието за нея е производно от имането и се свежда до имането. Точно обратната е властта отдясно – битието прави притежанието. Ако имаш битие, ако имаш пълнота, истина, добро – имаш, имаш включително власт – господстваш.

Възможно е този символичен раздел на дясното и лявото да се схване чисто митически. От друга страна обаче той изглежда по някакъв начин е проникнал и в реалното политическо. Вие знаете, че марксизмът обявява за последен враг на човечеството, за последния враг на историята бедността. Ако нямаш, не си. А ако имаш примерно средствата за производство или как е там в марксизма, тогава господстваш, тогава разчертаваш, тогава определяш; тогава твоето е морал, тогава твоето е идеология, тогава твоето е истина. Ако имаш желаното, правиш истинно всичко, което пожелаеш. Така, уви – казва марксизмът – е в експлоататорските строеве, но така ще бъдат победени експлоататорските строеве. Чрез екстраполиране, присвояване и централно разпределение. Ето ви философската разлика между дясно и ляво в реалната политика, във философията на политиката.


- На това може да се възрази, че съвременното дясно е по-скоро отляво на Господ. Редом до съвременното ляво.

- Защо смятате така?

- Защото то също поощрява консумацията, поощрява развихрянето на консумацията.

- Не е така. Дясното казва нещо много просто. Имат право да имат онези, които правят. Т.е. онези, които имат битие и правят – битието е извор на имането. При това всяко битие: онзи, който има пет таланта и ги удвои, има пълното право да има десет таланта. Онзи, който има един талант, ако го удвои, има същото право, защото той е реализирал своя дар. Ако обаче онзи, който има един талант или дори оня, който има пет таланта, рекат да ги закопаят в земята, те нямат право да имат същото, което и другите. Нямат право и да желаят централно да бъдат разпределени по равно талантите на другите, защото това е несправедливо.

- Цялата западна десница идва на власт с обещание за просперитет, с поощряване на консумирането, поощряване на имането...

- Имането чрез битието обаче. Нейното обещание за просперитет идва от убеждението, че просперитетът е плод на свободното умножаването на таланта. На свободата на това талантът да бъде умножаван, да не бъде изкуствено поставен той под регулатива на централното разпределение на талантите, на изкуственото изравняване. И всяка съвременна десница изхожда още от това, че държавата, наред с това правило, има и задължението да поддържа солидарността в обществото – да не позволява свободното умножаване да се превърне в свободно съсипване на другия. Това трябва да се каже, защото битуват наистина митологии. Либерален, а не десен, е възгледът, според който пълната и неограничена свобода на пазара и състезанието от само себе си ражда добро. Това не е десен възглед, това е, хайде да го кажем така, дяснолиберален възглед. Това, за което говорите, е по-скоро именно дяснолиберален възглед. Просперитет чрез пълна свобода. Оттегляне на държавата от грижата за правилата и морала. Десният възглед е малко по-различен. Дясната власт винаги се грижи за това състезанието между талантите да бъде подчинено на строги правила и да не довежда до несолидарност вътре в обществото, да не се извършва с цената на потъпкването на „естествения закон‛. Това е десният възглед. В нашата страна дяснолибералният или либертарианският възглед беше на въоръжение на предишното правителство, на Симеон Сакскобургготски: няма правила, всичко, което се произведе от пазара, е добро, то ще ни доведе до просперитет. То ни доведе до руини.

-. Ако се върнем към „казуса Масларова‛, излиза, че църквата, десните отричат стремежа към премахване на страданието. Страданието за тях е в естествения ред. Тези техни разсъждения не се вписват във фактически всепланетарния стремеж към премахване на страданието. От друга страна, зад умножаването на талантите и просперитета, за което говорите, прозира толерирането – подтикването – от страна на дясното към развитието. Към умножаването. Към оздравяването. А оздравяването е свързано с премахването на страданието. Така пък църквата и дясното се вписват във всепланетарния стремеж към премахване на страданието. Има тук някакво противоречие.

- Няма противоречие. Сега ще ви кажа защо няма противоречие. Разбира се, че увеличаването на просперитета ще позволи минимизирането на страданието. Тезата, която аз защитавам, не е любов към страданието, а е…

- Приемането му.

- Приемането му като неотчуждим факт в нашия свят и грижлива и отговорна работа за неговото минимизиране. Ще се съгласите, че идеята на госпожа Масларова е идея за превантивно, впрочем крайно илюзорно, премахване на страданието чрез премахване на проблема. Какво казва госпожа Масларова? Страданието да бъде преодоляно, като не бъде допускано изобщо в битието. Като бъде насърчавана майката да не ражда дете, което ще страда. Това е справяне със страданието, както казах, чрез неговото просто анихилиране, чрез неговото недопускане. Какво казва противоположната гледна точка? Нима тя казва просто: ‛Ние сме за забрана на абортите и поради тая причина настояваме на присъствието на страдание в света‛. Нищо подобно не казва подобна гледна точка. Тя казва така: ‛Има начин за минимизиране на това - според нашия реалистичен възглед неотчуждимо от този свят - страдание‛. Разходете се в центровете на големите европейски градове. И ще видите огромни групи хора на колички или огромни групи слепци с тояжки, за които има средства да обикалят света. Да бъдат интегрирани в него, да се образоват, да разглеждат неговите забележителности, да се различават от всички останали само по тази, уви, неотчуждима тояжка, и по тази, уви неотчуждима от тях количка. Има начин за минимизиране на страданието при нарастване на просперитета и при рационално, човечно разпределение на ресурсите - вместо със страданието да се справяме, като изхвърляме децата с увреждания в помийни ями от рода на Могилино. Или като насърчаваме да се абортират (убиват) деца, за които има само съмнение, че могат да се родят с увреждания.

Пак казвам: в основата на онова, което ни предлага госпожа Масларова, има заложени, от християнска гледна точка, две престъпления. Първото престъпление е убийство, предварително убийство на онези, които евентуално ще ни създадат грижи и със страданието си. И второ – убийство на състраданието в обществото, убийство на необходимостта от перманентната грижа, която трябва да упражнява обществото. Да кажеш, че тези деца е по-добре да не се раждат, означава индиректно да отправиш послание към обществото: ‛Ако те се родят, ние ще трябва да се грижим за тях. Прочее, по-добре е да не се раждат, за да можем ние да не се грижим‛. Човек, който бъде избавен от тегобата да състрадава в тези радикални ситуации, постепенно ще започне да се освобождава от тегобата да състрадава изобщо и накрая ще се стигне до едно общество на морални изроди, което въобще не е способно да понася състраданието.


- Ще се стигне до едно съвременно общество.

- До едно лошо съвременно общество.

- А може ли на дясното да се задават въпроси за абортите, за евтаназията, за генномодифицираните организми, тези въпроси като че ли са деликатни за дясното.

- Защо да не бива да ги задаваме? Аз мисля, че можем спокойно да ги задаваме.

- Ще ги задам. Още повече, че по някакъв начин предложението на министър Масларова има нещо общо и с евтаназията, и с генномодифицираните организми, с евгениката, както и с допустимостта на абортите въобще.

- Християнинът трябва да има свобода да изказва своя възглед. Възгледът на християнина е, че абортът е убийство и че евтаназията, освен в определени крайни и много специални случаи, е самоубийство. Но ние живеем в секуларно общество. Затова християнинът с болка на сърцето би трябвало да каже: ‛Ние искаме нашият глас и нашата позиция по отношение на аборта и на евтаназията да може поне да звучи равноправно с останалите гласове и приемаме, че абортът, de iure, следва днес да се възложи върху съвестта на отделния човек. Онова, за което особено настояваме и от което няма да отстъпим обаче, е, че бидейки право на свободен избор, той не бива да бъде насърчаван.‛ Т.е. ние не можем днес да забраним абортите. Нека те да останат на съвестта на онези родители, които ги извършват, но доколкото те за нас са страшен грях – нека поне не се насърчават. Защото тогава грехът ляга и върху насърчителя.

- Абортите са нещо нормално днес, разбираемо е да не се чуват гласове в тяхна защита. Но е абсолютно неразбираемо, че не се чуват гласове срещу тях.

- Напротив, ако бъде даден глас на християнски мислещ човек, той със сигурност би могъл да посочи определени аргументи в полза на неизвършването на аборта, в полза на това, че абортът е убийство.

- Предполагам, че същото важи и за генномодифицираните организми.

- Безспорно.

- Тогава въпросът ми е следният: след като дясното, истинското дясно е естествен съюзник на църквата, защо протестите срещу насилието над природата, срещу генномодифицираните организми са предимно отляво, да не кажа от крайно ляво?

- Мисля, че се заблуждавате. Не съм забелязал това да се извършва от крайно леви партии…

- Не става дума за партии, става дума за настроения. Значи, това са тези радикалистични елементи, за които ние говорихме в началото. Ще ме извините, че персонифицирам нещата, но не съм чул господин Костов да изясни своята позиция за, примерно, генномодифицираните храни. Аз предполагам...

- А защо трябва да чуете непременно лично господин Костов? Аз съм представител на същата тази партия, която оглавява г-н Костов, и съм в нейното национално ръководство.

- Ние с вас, г-н Янакиев, говорим в един, как да кажа, маргинален вестник; вестник, който се чете от определен, неголям кръг хора, това в големите медии въобще не минава.

- Разбира се, че не минава. Никоя голяма медия няма да ме покани тъкмо като представител на Демократи за силна България да говоря по този въпрос. Господин Костов не е длъжен да бъде специалист по всичко, но аз смятам, че в тази партия има какво да кажа по тези въпроси. Още повече, че винаги съм декларирал себе си като християнски мислещ интелектуалец. Аз съм счел за нужно да се ангажирам с политиката, освен заради всичко друго, и за да има как да бъде чут десният, консервативният глас по тези въпроси. Нека обаче да кажа нещо във връзка с вашия въпрос за левите настроения по отношение на биоетическата проблематика като цяло, защото тя така се нарича.

- Поне в рамките на Европа това са леви настроения и в България е същото.

- С изключение на екологията, това не е дял на лявата политика. Особено в католическите страни десните партии са онези, които се вслушват в една цяла поредица енциклики, издадени от католическата църква, във връзка с биоетическия дебат. Като се започне от проблемите със семейството и неговата неразрушимост, неподменимост с хомосексуални двойки или с временно съжителство, без благословение и т.н.; мине се през проблема за абортите, мине се през много сложната и болезнена проблематика на евтаназията, използването на т.нар. ембрионални клетки и т.н. Десните партии, именно защото са десни, се вслушват в онова, което в тези страни казва католическата църква. Напротив, тъкмо левите партии са онези, които например ратуват за релативизацията на семейството като основна форма на човешко съжителство. Именно левите партии са онези, които работят за нормализиране на хомосексуалните бракове. Именно либерални кръгове воюват за узаконяване на евтаназията. Ще ви дам пример с Испания, където привърженици на социалиста Сапатеро демонстрираха срещу папа Бенедикт ХVІ за твърдата му позиция срещу либерализирането на семейния и сексуалния морал. Ще ви дам пример със САЩ, където либерални конгресмени и леви медии атакуваха Буш за противодействието му на узаконяването на еднополови бракове.

Тази проблематика е крайно трудна, крайно деликатна и много интимна - и поради тази причина тя обикновено противопоставя десните и левите сили в страни, в които повечето от базисните проблеми, които навремето са различавали дясното и лявото (икономическите проблеми и проблемите за държавното устройство), са отдавна разрешени. Вие няма да успеете да чуете един особено задълбочен и горещ дебат по тези въпроси в България (освен поради всички други причини) и защото ние имаме много и много други базисни, фундаментални проблеми, които, уви, държат както дясното, така и лявото, доколкото го има в България, на равнището на една твърде несъвременна политика. А съвременното дясно и съвременното ляво се различават днес в развитите страни главно по отношение на биоетическия дебат; така, както в средата на ХХ век се различаваха главно по линията на възгледите и визиите за икономическото устройство; така, както през втората половина на ХІХ век се различаваха най-вече по възгледите си за държавното устройство, монархическо, републиканско и т.н.


- В този смисъл смятате ли, че в България има подкрепа за едно съвременно дясно мислене?

- Трудно е да излъжа, че има широка територия за дясно мислене в биоетическата сфера. Това се дължи не само на неподготвеността на дясната политика в тая област, а и на прискръбната слабост на Църквата. Както казах, в тази област дясната политика трябва да се осъществява в една здравословна симбиоза между Църква и консервативни настроения. В България Църквата е слаба и това, разбира се, не се дължи просто на недостойнство на определени митрополити и т.н., дължи се на цялостната историческа съдба на тая Църква, дължи се на своеобразния, много дълго продължил предмодерен начин на живот на българския народ и т.н., и т.н. Това обаче не отменя задължението на Църквата да търси начин за разширяване полето на своя възглед. И Църквата никога няма да направи това, ако тя смята, че би могла да разшири тази територия единствено чрез гласа на князете на Църквата, на епископите. В свят, в който знанието е специализирано, да се очаква от епископа да може да се изказва аргументирано по всички въпроси, е безнадеждно предприятие. Но Църквата би могла да се обърне към услугата – и тя би била дадена на драго сърце - на хора, които имат желание да развиват, да аргументират нейния възглед. Това е т.нар. църковна интелигенция или интелигенцията измежду църковното мирянство. Това са хора, които са специалисти, всеки в своята област, и същевременно са християни. Те могат да работят като политици и политически да разширяват полето на църковния, на християнския възглед; те може да са писатели, интелектуалци и т.н. Ето защо проблемът за Църквата днес според мен отдавна вече не е проблем за нейния клир, а е проблем за освобождаване на гласа на църковното мирянство. Ако този глас бъде освободен, изведнъж ще стане ясно, че Църквата в България не е чак толкова слаба. Църковно мирянство вече има. И за да не бъда голословен, ще кажа, че в храма, в който аз ходя всяка неделя, до мен се молят и се черкуват двама изтъкнати български писатели. Всяка неделя са там. На клира пее моя колега, доктор на науките. Псалмите чете главен асистент в Богословския факултет. Всяка неделя детето си там причастява изтъкнат български актьор. Хора с научни степени се молят около мен. Изобщо не е вярно, че, най-малкото в столицата, храмовете са пълни с т.нар. църковни бабички. Църквата след 10 ноември се напълни с хора, които направиха своя християнски избор на съзнателна възраст, което ги прави още по-мотивирани. Този избор беше направен от хора, които имат вкус към аргумента и мисленето, и поради тази причина не си отрязаха главата, за да почнат да вярват, казано фигуративно, а вярват, продължавайки да имат вкус към мисълта и аргумента. Църквата има своето интелигентно мирянство, въпросът е да бъде освободен неговият глас.

- Как гледате на резултатите, частичните все още резултати, на Църковния събор?

- Разбрах, че този събор не е свършил цялата работа, която е необходимо да бъде свършена. Не са справедливи възгледите, че този събор не се е занимавал с нищо важно. Промяната, актуализирането, осъвременяването на устава на Българската православна църква е много важна работа, която трябва да бъде свършена. Може би тя не е толкова екзистенциална, животрептуща, но не е възможно Църквата да продължава да се ръководи от един устав, приет по времето май на Вълко Червенков, където стъпката на Вълко Червенков ясно и отчетливо се усеща. Това трябва да бъде поправено. В този смисъл работата на събора е важна.

Не мисля, че трябва да се сърдят на събора, че не удовлетвори очакванията на някои за любопитка, в смисъл да бъде например решено патриархът да се оттегля при определена възраст. Това не е нещо, което е съществено. В повечето православни църкви патриаршеското достойнство се носи до живот, в това няма нищо лошо, нищо страшно. Аз лично, да речем, бих желал по-скоро да има мандатност на митрополитите. Имаме достатъчно епископи, за да могат да заемат ротационно метрополиите. Това по някакъв начин ще намали възможността за корумпирането им, защото те разполагат с възможност вече да продават, заменят и т.н. църковни имоти, което би могло да ги корумпира. Но съборът е тема на друг разговор.

Разговаря Христо Буцев



Тагове:   Калин,   Янакиев,   отляво,


Гласувай:
6
0



1. templar - много дълго
22.09.2010 22:23
Бих извадил основни цитати в рамките на около 1,5 стандартни страници (word, TNR12) за да стане четивно. Иначе е едно от най-силните "консеравтивни" интервюта.
цитирай
2. gantree - много е късо даже
23.09.2010 14:39
И в никакъв случай не е "консервативно".
цитирай
3. candysays - Ще го прочета при първа възможност.
24.09.2010 19:03
Калин Янакиев ми е преподавал в Софийския университет (преподава на студентите 2-ри курс, специалност "културология"), помагаше ми и когато пишех дипломната си работа и съм сигурна, че всичко, което той говори и пише си струва да бъде чуто и прочетено.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 1403857
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6443
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031