Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2011 11:25 - Защо се стигна дотук? (опит за следизборен анализ)
Автор: thetrooper Категория: Политика   
Прочетен: 6402 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 19.11.2011 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Провалът на „Синята коалиция“ на проведените миналия месец местни и президентски избори напълно естествено предизвика публикуването на сериозни и задълбочени анализи, които да се опитат да дадат отговор на два въпроса: „Защо се стигна дотук?“ и „Какво да се прави оттук нататък?“. Не бих искал да повтарям написаното от templar (http://templar.blog.bg/politika/2011/11/17/pax-parvana-i-terra-incognita.852641), Sulla (http://sulla.bg/2011/11/15/2476.html), Радан Кънев (http://radankanev.blogspot.com/2011/11/22-22.html) и Иво Беров(http://ivoberov.blog.bg/politika/2011/10/31/desnicata-se-pomina-pochvame-otnachalo.844762), а да представя моето виждане по въпроса – макар в много отношения да съм съгласен с написаното от тях. И смятам, че за да се стигне до най-правилните изводи, трябва преди всичко да се направи една по-дълга ретроспекция – още от зората на демократичните промени. Защото, поне според мен, слабите резултати на тези избори не са функция на случилото се през последния месец, два или година, а имат своето логично обяснение в изследването на процесите от последните 22 години.

Преди всичко, когато в българската политика от 1989 година насам се говори (пише) за десница, тя трябва винаги да се слага в кавички. Защото десница няма и не е имало. Затова не приемам тезата, че след тези избори „традиционната десница“ или „автентичната десница“ умря. Тя просто не се е раждала.

В края на 1989 година бе създаден Съюзът на демократичните сили, който се обяви за основен противник на БКП. И по тази причина бе набеден за „десница“. В действителност обаче, старото СДС беше една колоритна амалгама от следните групи политически играчи:

  • внедрени агенти на БКП и ДС

  • дисиденти-марксисти

  • лумпен-политици

  • леви антикомунисти

  • твърде малко наистина десни политици

Първата група не се нуждае от коментар. Само ще напомня, че все пак голяма част от тях бяха „лустрирани“ - първоначално след подписването на натрапената от комунистите конституция, а впоследствие покрай многократните „отлюспвания“ от СДС.

Втората група включваше хора, които преди 1989 година не се стремяха към събаряне на комунизма, а по-скоро към коригиране на неговите „кривици“. Поради тази причина те нямаше как да създадат истинска десница в България.

В третата група попадат тези, които имаха огромното желание да променят системата към добро, но не притежаваха нужния капацитет. Фактът, че на Кръглата маса от началото на 1990 година половината от опозиционерите се появяваха брадясали и по пуловери, докато всички представители на БКП бяха облечени с костюми, е нагледен пример за политическата неадекватност на голяма част от „сините“ лидери. Това, което тогава някак си не осъзнавахме, бе че площадната аура и политческия усет далеч не винаги се съчетават у едни и същи хора. Но такова бе времето... Сега обчае сме длъжни да си дадем сметка за това.

В четвъртата група влизат политици, които бяха искрени и честни антикомунисти, но просто не бяха „десни“. По ирония на съдбата най-силните партии в първото СДС се оказаха БСДП и БЗНС „Никола Петков“ - съюзниците на комунистите в ОФ след 09.09.1944 година. По тази причина в общественото съзнание се създаде заблудата, че десните ценности се ограничават до политически плурализъм, свобода, граждански права и възстановяване (и защита) на частната собственост.

А как стоят нещата в действителност? Дясното в политиката е нещо много по-различно от това, което от 1989 година насам ни се представя за „дясно“. Според постулатите на политологическата мисъл десните фундаменти са християнство, национализъм, традиция (в българския случай – монархическа), върховенство на закона, индивидуална (а не колективна) свобода, конкуренция, неравенство, елитарност, култ към образованието. Ако се вгледаме в поведението на лидерите на СДС през първите 7 години (до 1997 година) ще видим, че те повече или по-малко отстояват част от тези фундаменти, но същевременно с гръм и трясък се провалиха в налагането на първите три.

Трите смъртни гряха на ранната „десница“

Първият и несъмнено най-голям грях на набеденото за дясно СДС е активното му участие в разкола в Българската Православна Църква. Голяма част от ранните „сини“ лидери инициираха създаването на т.нар. „алтернативен синод“ под претекста, че Негово Светейшество патриарх Максим, както и повечето от митрополитите в БПЦ са свързани с БКП и ДС. По този начин те отвърнаха немалка част от сините християни от лоното на светата ни Църква. Впоследствие се оказа, че именно разколниците са агенти на Държавна сигурност, но това всъщност е по-малкият проблем. По-големият е, че „десните“ сринаха остатъка от обществен престиж на Църквата и по този начин спомогнаха за чалгизирането на българското общество. Възможността да се създаде устойчив десен електорат на базата на християнските ценности бе торпилирана. По тази причина днес претенцията на ГЕРБ да бъде дясната партия на България не е лишена от основание. Просто в масовото съзнание дясното не се асоциира с християнския морал, а (само) със стремежа към материално благополучие на базата на лична инициатива (чисто либерален възглед). Политическото късогледство на ранните седесари им попречи да осъзнаят, че Църквата не е само един Патриарх и дузина митрополити. Църквата представлява цялата православана общност – миряни, низш, среден и висш клир. Общност, върху която може (и трябва) да се стъпи при създаването на дясна политическа сила.

Вторият смъртен грях на „старото СДС“ е отхвърлянето на национализма. В името на някакви конюнктурни договорки с ДПС (тогава лоялен съюзник срещу комунистите), СДС предостави националистическата дреха на други формации (ОПТ, ОКЗНИ, впоследствие Атака, гвардията на Боян Расате, партията на телевизия „СКАТ“). Независимо от факта, че голяма част от сините привърженици бяха родови и идейни потомци на националисти от преди 09.09.1944 – бранници, легионери, цанковисти, ратници, отецпаисиевци и т.н. Така самата идея за национализъм беше подменена. Днес под „национализъм“ не се разбира отстояване на националната идея (и интереси), а кресливо говорене срещу турци, евреи, американския империализъм, световна конспирация и прочие дивотии. Както и неприкрито оправдаване на „Възродителния процес“. В интерес на истината, в средите на СДС имаше националистически организации (Български демократичен форум, Съюза на царските офицери, ВМРО – докато беше в коалицията „ОДС“), но те си оставаха просто екзотична добавка към коалицията.
 

Третият смъртен грях на „сините“ от началото на прехода бе отказът от реабилитация на монархията. Републиканските възгледи на повечето от сините лидери се оказаха непреодолима пречка пред възможността за възстановяване на българската държавна традиция. Тук не става дума за спора коя е по-добрата форма на управление – република или монархия, а за осъзнаването на факта, че българската историческа традиция е монархическа. И че страната де юре все още е монархия, а легитимната Конституция е Търновската конституция. Сините така и не намериха път към Н.В. Цар Симеон II, което впоследствие им струваше загубата на властта. А след като самият Цар компрометира монархията, сините не само че не направиха опит да я реабилитират, а и допълнително я закопаха. Така и не се намери влиятелна политическа фигура, която да обясни, че разочарованието от един Цар не означава автоматично отказ от монархията. Защото монархистът е поддръжник на институцията, а не привърженик на един или друг Цар (какъвто е роялиста).


Тези три съдбоносни грешки опропастиха възможността в България да се създаде солидна обществена прослойка, която да е естествена и устойчива електорална база на десницата. Прослойка, обединена от триадата „Бог – Цар - Отечество“.

(Следва)




Гласувай:
8
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 1310896
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6443
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930