(изводите от анализа - http://thetrooper.blog.bg/politika/2011/11/19/zashto-se-stigna-dotuk-vtora-chast.853227)



Тази част от анализа е насочена основно към партия ДСБ, но тя може да бъде от полза и на членовете и симпатизантите на СДС, тъй като голяма част от проблемите в двете партии са идентични.

След изборен провал най-лесно е да се тръгне по пътя на обвиненията. Виновен е щаба, или централата, или „предателството на СДС“ и т.н. Възможно е да се потърсят конкретни лица за изкупителни жертви. Това е най-неприятния, но за съжаление напълно възможен сценарий. Тогава, вместо да се помисли трезво за това какво е положението и как да продължим напред, енергията на активистите ще бъде насочена във вътрешно партийни битки. От които никой извън партията не се интересува. И които създават опасност от ново разцепление.

Успокоението, че „видите ли, не сме чак толкова зле“ също е пагубно. Да, вярно е, че на национално ниво Синята коалиция (заедно, поотделно или в местни коалиции) събира около 220 хиляди гласа за общински съветници. Което щеше да е достатъчно, ако днес имаше избори за парламент. Но в ситуация на разпад на ядрото, след 2 години, когато са редовните парламентарни избори, тези гласове има опасност да се свият значително. И тогава ще трябва да се прави „пожарна“ коалиция между ДСБ, СДС, РЗС, ВМРО, НДСВ и др., за да се премине 4-процентовата бариера. Което пак няма да е сигурно, ако сегашните процеси се задълбочат и избирателите не получат адекватни сигнали за промяна.

Вече се чуват и гласове за „създаване на нова дясна партия“. Да, България има нужда от дясна партия, но въпросът е дали десните хора към този момент сме готови да я създадем? Тук не става дума за това няколкостотин души, които изповядват истнските десни ценности, да се съберат в една зала и да учредят партия. Става дума за това дали обществото е готово за такава партия, независимо дали е нова, или някоя от досегашните е завила надясно.

Ако днес се учреди истинска дясна партия, тя много бързо ще бъде смазана и/или дискредитирана от крепителите на сегашното статукво. За да бъде една партия устойчива, тя трябва да има зад себе си както критична маса убедени последователи, така и солиден финансов гръб. Колкото и на някои от нас да се иска ДСБ да се превърне в дясна партия, факт е, че поне 70% от членовете на партията са (не)осъзнато леви. Затова пътят е към плавен завой надясно, чрез просветителска дейност и постепенно налагане на десни ценности – както в партията, така и сред обществото. Създаване на кръгове от съмишленици, които бавно и упорито да отстояват дясното. Намиране на път към хората с десни убеждения – в средите на бизнеса, свободните професии, академичната общност, висококвалифицираните специалисти, Църквата, армията. Спечелването на тяхното доверие ще накара хората с финансови възможности да ни възприемат насериозно и да инвестират в подобен проект. Защото днес има хора с осъзнато десни убеждения, които нямат политическо представителство. Само че те не припознават никой от самообявилите се за „десни“.

 

В момента ДСБ е наистина в комплицирана ситуация. Безогледната канонада срещу ГЕРБ ще продължи да води до асоцииране с БСП и ДПС. Анти-БСП риториката обаче няма да донесе гласове, защото това го прави и ГЕРБ. А тя е голямата и силна партия. В подобна ситуация единственият шанс е в позиционирането. Ние в ДСБ първо трябва да си отговорим на въпроса: „Кои хора искаме да представляваме?“, а после и на втория въпрос: „Как да спечелим тяхното доверие?“

 

Шансът на ДСБ е в заемането на дясното. ГЕРБ са анти-БСП, но не са десни. Дясното в България е празно. Затова ние не просто трябва да се заявим като десни (това го правят и други партии, но без успех), а да покажем с поведението си какво е да си десен. Тогава заблудата, че ГЕРБ е дясна партия ще отпадне от само себе си.

Дясното в политиката стъпва на изброените в началото на анализа фундаменти. Тяхното отстояване като политическо верую може да създаде у част от обществото желание за връщане към християнския морал, традициите и националните ценности. Това ще бъде дълъг в политическо отношение процес, но трябва все някога и все отнякъде да се започне. И не толкова заради самото дясно, колкото заради България. Защото единствено връщането на тези ценности може да спаси България като държава и същевременно да превърне населението на страната в нация.

Ако ДСБ не започне да става дясна партия, някой друг ще я изпревари. Или още по-лошо, ще изимитира „дясност“, което отново ще ни отдалечи от това, към което се стремим.

Дебати от рода на „с или срещу ГЕРБ“, „със или без СДС“, „обръщане към ядрото или подаване на ръка към гражданското общество“ са чисто тактически и конюнктурни. Те в никакъв случай не бива да ни отклоняват от истинското предизвикателство, а именно да формулираме национална цел. Защото след приемането в НАТО и ЕС (все цели, формулирани от „сините“) България няма национална цел. А без национална цел няма смисъл от ДСБ, защото така или иначе няма да има България.

България има нужда от своите истински водачи. И те ще се появят от нашите, десни среди, където са събрани потомци на болярски и възрожденски родове, на царски офицери и бивши политици, на административния, индустриален и интелектуален елит на преддеветосептемврийска България. Кой друг, ако не ние? Кога, ако не сега?

Лозунгът на нашата кампания в София бе „В крак с времето“. Крайно време е и ДСБ да влезе „в крак с времето“. Да излезе от тясната дреха на дребнавите политически сметки и да осъзнае своята историческа мисия. Обратното означава отиване в политическото небитие.

някои от изводите за проблемите са верни. Според мен обаче ДСБ като проект винаги е носел плюсът да бъде асоцииран с личността на Иван Костов, което кара твърдото ядро да подкрепя партията, а минусът е същия - в огромното си мнозинство българите възприемат Костов като негативна фигура и заради това ДСБ не стана масова партия. И понеже много от избирателите на СДС и ДСБ подкрепят ГЕРБ, за да могат да спрат реконкистата на (не)Българската комунистическа партия към властта, мисля, че ГЕРБ ще се утвърди като дясната партия в България. Нещо повече - аз смятам, че тя отговаря на профила на популистка дясна партия, дотолкова доколкото е от народняшки тип - т.е. Бойко Борисов се харесва на обикновените хора, има умерени патриотични залитания, например едно от лицата на партията дълго време бе Божидар Димитров, лидерът й Борисов демонстрира народен тип набожност - след изборите каза "Бог напред, аз след него". Съчетано със заиграната хомофобия, таргетирана към БСП ("те са модерни хора, лакират се"), мисля, че ГЕРБ си носи профила на дясна партия, още повече, че все пак има и десни експерти като Симеон Дянков и (доскоро) Росен Плевнелиев. Оттук нататък за мен свободно е пространството около центъра и там един проект на Меглена Кунева, Прошко Прошков и Найден Зеленогорски (the best of градските партии, превели БГ към Европа) би имал територия на развитие, докато вляво предполагам ще се укрепи Георги Първанов, в мига щом вземе властта в комунистическата партия. Разбира се, макар да имам политологично образование, аз не съм в кухнята на партии и говоря хипотетично. Надявам се анализът ми, макар и различен от вашия, да не ви е подразнил. Бъдете здрав!

"Дясна популистка партия" няма нищо общо с истинското дясно - това, което е описано в учебниците по политически науки.

"Центърът" е всъщност либералното пространство, което също няма нищо общо с дясното. Една истинска консервативна десница може да се заиграва конюнктурно с "центъра" (каквато е "Гражданска платформа" в Полша), за да неутрализира популисти и комунисти, но в същността си евентуален политически проект около Меглена Кунева няма как да е десен.

Българската десница предстои да се създаде - въпроса е кога ще се случи това и кой ще я формира.

Не виждам спасение за ДСБ освен в отчаяно коалиране с РЗС, НДСВ, МВРО и подобни на тях групировки.

Завоят надясно закъсня и то много.

Нека направим съпоставка с близка на България страна, стар боен другар, който също беше потопен в кръв от комунистическата сган - Унгария. Тамошното "ОДС" - ФИДЕС направи завоя надясно още през 1995 г. Либералът Петер Молнар бе изгонен, както и другото лице на "антикомунистическата либерална съпротива" - Габор Фодор. Партията се поведе от сравнително млад национал-консерватор в лицето на Виктор Орбан.

През 1995 г. унгарците имаха вече своята дясна партия. Приближаваме 2012 г., а българите нямаме наша, а и няма как да я имаме начело със сериозно компроментирани фигури като Костов. Дори сега той да си подаде оставката (защото надали някой от ДСБ ще му я поиска, на кой ли му се рискува да бъде обвинен в колаборация с БСП? :) и начело да застане млад и неопетнен човек като Даниел Митов например, ДСБ винаги ще се възприема като "костовата партия", а това на практика означава политическа смърт, дори и в София вече.

Костовизмът никога не е бил нещо повече от регионално явление на столично равнище.

СДС също пропусна своят шанс. Ще призная, че миналата година, по инициатива на "Съюз Справедливост", мен и "виновникът" за проекта "demografi.org" - Крис Ангелов, бе направена среща с Мартин Димитров, където му бяха поднесени наготово мерки, които щяха да придадат десен облик на СДС и буквално да го извадят от блатото на либералните утопии и политическото безвремие. Интересът бе нулев, за разлика от интересът му към наркоманите от ПП "Зелените"...

Няма как с леви хора да се прави дясна политика. Затова и старите псевдо-десни ще изтекат в канала. Така е най-добре.

Коалиционната политика на една партия винаги е тактически ход, който не бива да се бърка със стратегическите цели.

Досега в България не се създаде десница, защото десните хора не сме успели да наложим създаването и. Това обаче не означава, че няма скоро да се случи (или да започне да се случва).

"Костовизмът никога не е бил нещо повече от регионално явление на столично равнище." - Ако имаш пред вид, че костовизмът е явление, характерно за "жълтите павета", дълбоко грешиш. Костовизмът е, най-грубо казано, убеждението, че Иван Костов е най-големият български политик и държавник от началото на прехода досега. Това убеждение далеч не вирее само в центъра на София (Пловдив, Варна) и не се ограничава само до "старите реститути". По-скоро хората от "жълтите павета" и "старата главна" на провинциалните градове са естествена социална база на една дясна консервативна партия.

Всички политици рано или късно слизат от сцената, това е неизбежно и ще се случи и на сегашните сини лидери. Важното е да сме наясно какво правим след това.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/26/1213177_bez_iznenada_ivan_kostov_e_preizbran_za_lider_na_dsb/

"Резултатите са много по-скромни от очакваните - най-силно боли отливът на избиратели в София и големите градове", коментира пък депутатът Иван Иванов."

С "новият" председател на ДСБ резултатите ще бъдат все по-скромни, а болката все по-силна.

Глупости