Продължава рубриката, посветена на Общия устройствен план на София и неговото изменение от 2009 година. Този път темата засяга образованието в столицата. На този сайт можете да видите разположението на учебните заведения (публични и частни) на територията на София за учебната 2007-2008 година.

http://sofia-agk.com/esoft/planove/OUP-2009_All_2009-08-10/25.pdf

Това може да бъде добра изходна точка за по-нататъшни размишления как да се развива образователната инфраструктура през следващите 10 години.

Преди всичко, трябва да се вземе пред вид проблема с липсата на достатъчно училища, който в най-скоро време ще се появи. Сегашният недостиг на места в детските градини много скоро ще се трансформира в недостиг на места в училищата. Отделно, практиката да се провеждат учебни занятия в една сграда на две смени е архаична и трябва обезателно да се промени. Това допълнително изисква изграждане на нови училищни сгради.

Оптималният вариант на провеждане на учебния процес е от 9 до 15ч. – шест учебни часа дневно с 1 час обедна почивка и междучасия. Така техният дневен режим се хармонизира с този на родителите им, а също така учениците продобиват работни навици за в бъдеще (в съвременния свят много малко професии изскват започване на работа в 7.30ч. сутринта). В следобедните и вечерни часове учениците могат да практикуват избран от тях вид спорт, както и да участват в групови проекти с цел затвърждаване на наученото в час.

Изключително важно е да се проведе и реформа, която да диференцира училищата на основни и средни (гимназии). Основните (1-8 клас) и средните (подготвителен и 9-12 клас) училища е нужно да бъдат обособени в отделни сгради. Учиниците от различните възрасти имат коренно различни нужди, различен стереотип на живот и това не бива да бъде пренебрегвано. Не на последно място и методите на обучение са различни в основното и средното училище. Затова бъдещата мрежа от учебни заведения трябва да бъде съобразена с всички тези специфики.

Основните училища би следвало да бъдат разпределени на географски принцип – училище във всеки квартал, микрорайон или село. В момента някои училища са предпочитани поради факта, че в тях след седми или осми клас приемът е с облекчения, като за “свои” възпитаници. Така немалко ученици са принудени да учат далеч от дома, само и само по-късно да могат да продължат в същата елитна гимназия. Преструктурирането на училищата би елиминирало подобен проблем.

Гимназиите би следвало да бъдат концентрирани основно в централната градска част, а също и в определени райони, които се явяват възлови за крайградските зони (напр. Банкя, Нови Искър, Кремиковци, Казичене). Естествено, гимназии трябва да има и в големите жилищни комплекси, но те следва да бъдат сравнително малко на брой, съотнесени към основните училища.

Друг аспект на обучението, който се нуждае от сериозни промени, е спорта. Сегашната практика да се спортува два часа седмично (като часове по физическо възпитание) далеч не е от най-ефективните (спортуването минава някак си “между другото”, вместено между различните учебни предмети). Освен това липсва достатъчна материална база – физкултурните салони нерядко са принудени да събират два класа в един учебен час, масово липсват душове, а съблекалните не разполагат със заключващи се шкафчета. Провеждането на часовете по физическо възпитание в училищните дворове пък е абсолютен нонсенс. Шумът, идващ от двора смущава учебния процес в класните стаи, а самите спортуващи са изложени на риск от контузии, докато тренират на асфалта.

Ето защо е необходима радикална реформа. Часовете по физическо възпитание да съществуват само за малките класове (максимум до 4-и), в които децата да ппридобиват обща физическа подготовка и начални спортни навици. Най-късно в пети клас всеки ученик трябва да е избрал спорт, който да практикува. Спортните клубове в столицата да приемат значително по-големи квоти, където децата да спортуват пред погледа на треньори от детско-юношеските школи. В помощ на спортните клубове могат да бъдат и освободените учители по физическо възпитание. Така спортните клубове (развиващи футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, борба, бокс и т.н.) ще имат много по-голям избор от таланти, което ще вдигне нивото на българския спорт. Физкултурните салони в училищата пък могат да се предоставят на клубове (съществуващи и нововъзникнали), които развиват източни бойни изкуства, бадминтон, тенис на маса, спортна и художествена гимнастика и т.н.

Учениците, които заради увеличената конкуренция отпаднат от полезрението на спортните школи, могат в гимназиите да формират училищни отбори (по футбол, баскетбол, волейбол). Тези отбори ще участват в градски училищни първенства, което да продължи интереса на учениците към спорта.

Подобна реформа би дала възможност училищните дворове да се превърнат в зелени площи (под тях пък могат да се изграждат подземни паркинги). За нуждата от изграждане на допълнителни спортни площадки в кварталите пък ще се спра в следващата част.