Договоръ, подписанъ между Русия и Османската империя на 19 февръ. (3 мартъ). Съ него се слага кръ. на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Подписанъ въ градчето Санъ Стефано (днъ. Йешилкьой). Договорътъ е прелиминаренъ – тъ. е. предварителенъ, и подлежи на одобрението на останалитѣ Велики сили. Съ. мъ. дъ. съдържа преамбюлъ, 29 члъ. и заключение. Споредъ него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данъкъ), васално княжество съ свое народно правителство и войска. Нейната площъ е надъ 170 000 квъ. кмъ. Въ територията на България влизатъ цѣла Северна България безъ Северна Добруджа, която преминава къмъ Румъния, цѣла Тракия безъ Одринско и Гюмюрджинско и цѣла Македония безъ Солунско и Халкидическия полуостровъ, които оставатъ за Турция. Така обозначенитѣ български граници обхващатъ територии, близки до опредѣленитѣ на Цариградската конференция 1876. Споредъ договора начело на държавата трѣбва да застане князъ, който да бѫде избранъ отъ народа, утвърденъ отъ Високата порта и одобренъ отъ Великитѣ сили. Събрание отъ избрани български първѣнци трѣбва да обсѫди и приеме основния законъ на страната. Съ целъ подпомагане на българския народъ въ началнитѣ стѫпки на неговото държавно управлѣние се предвижда въ страната за срокъ отъ две години да остане временно руско управлѣние. Османската империя нѣма право да държи турски войски въ Княжеството. Уточняватъ се въпроситѣ, свързани съ наличието на османски държавни, обществени и лични имоти въ България. Третира се плащането на годишенъ данъкъ. Съ. мъ. дъ. санкционира редица придобивки и за др. балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяватъ своята независимость. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстѫпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка область. Въ о. Критъ трѣбва да влѣзе въ сила Органическиятъ уставъ отъ 1868. Босна и Херцеговина получаватъ административна автономия. Урежда се корабоплаването прѣзъ Босфора и Дарданелитѣ. Прѣзъ тѣхъ свободно могатъ да преминаватъ въ мирно и военно време търговски кораби на неутралнитѣ държави. Съ. мъ. дъ. урежда редица аспекти отъ Източната криза. Увѣнчава съ успѣхъ многовѣковнитѣ борби на българитѣ и довежда до възстановяване на българската държава.

                          
    Първа страница на Санстефанския миренъ договоръ

                          
                           Санстефански миренъ договоръ

 
Пълниятъ текстъ на Санстефанския миренъ договоръ можетѣ да видитѣ тукъ. 

                                            Честитъ праздникъ!

ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът