Постинг
16.11.2009 21:52 -
Общият устройствен план на София - проблеми и решения (част първа)
Автор: thetrooper
Категория: Регионални
Прочетен: 2384 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2009 22:14
Прочетен: 2384 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 16.11.2009 22:14
Частичните избори за кмет на София отминаха, но дебатът за столицата продължава с пълна сила. В Столичният общински съвет предстои приемането на "Изменение на общ устройствен план - проект 2009". Този план представя намерението на общината да даде визия за развитието на града до 2020 година. Планът е амбициозен и показва желанието да се решат много от текущите проблеми на града, но същевременно има своите недостатъци. Ето защо се налага старитирането на специална рубрика, посветена на различни елементи от плана. В нея ще се посочат някои проблеми, които не са засегнати от Общия устройствен план, както и възможни начини за тяхното решаване.
Първата тема от тази рубрика ще засегне жилищната политика на София за посочения период. Тук можете да видите схема на Система "Обитаване" - режими на устройство на жилищните зони. Посочени са различните типове жилищни зони в град София според вида на застрояването (високоетажно, комплескно, средноетажно, нискоетажно и т.н.). Диференцирането на различните жилищни зони и тяхното регулиране е необходима, но съвсем недостатъчна стъпка към решението на жилищния проблем на София. И тук трябва да тръгнем от основните проблеми, а именно:
1. Според ОУП постоянното население на столицата в момента е около 1.3 млн. жители. В действителност обаче населението на града е далеч по-многобройно. Общината прави своите разчети на базата на статистически данни, които включват само регистрираното население. Както всички знаем обаче, в София непрекъснато се прииждат нови и нови заселници. Това, че те не фигурират в статистиките на града не означава, че не съществуват. Просто разликите идват от факта, че една значителна част от населението на София днес е с регистрация по постоянен адрес (по лична карта) от други населени места. И тъй като личните карти са със срок на валидност 10 години, никой не сменя своята лична карта всеки път, когато се премести от едно населено място в друго. При съвременната динамика на живот и миграционна мобилност това е напълно разбираемо. Но трябва да се има пред вид, че тези "нерегистрирани" столичани съставляват сериозен процент от населението на града. Така че със сигурност в момента постоянните жители на София (без приходящите) надхвърлят 2 милиона души.
2. Напълно реалистично е да се смята, че притокът на заселници към София ще продължи и в следващите 10 години. И причината за това не е, че много региони на страната са запуснати и там няма достатъчно икономическа активност (а оттам и препитание за техните жители). Просто съвременните тенденции са такива - населението на една страна да се концентрира основно в няколко големи града. Например, в мегаполиса Атина-Пирея в момента живеят 5 милиона души, или половината от населението на Гърция.
До средата на ХХ век огромното мнозинство от българите са живели в селата и малките градчета, поради простата причина, че основните отрасли на икономиката тогава са били земеделие и хранително-вкусова промишленост, както и лека промишленост. През втората половина на века започва мащабна индустриализация на страната - приоритетно се развиват отрасли на тежката промишленост. Селата започват да се обезлюдяват и хората се насочват към големите градове - областните центрове и София. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, а в останалите се въвеждат модерни технологии, които не изискват толкова голямо количество работна ръка. Огромна част от заетите днес са в сферата на услугите, които се концентрират в София и още 3-4 големи града. Затова и миграционният поток е насочен към тях. Тенденцията е това да продължи, независимо каква регионална политика се провежда.
Поради гореизброените причини може да се очаква, че през 2020 година в София и околностите ще живеят 3 милиона души.
3. Проблемът с пренаселването на София не е от вчера и днес. Дори през 1989 година, когато имаше ограничения за заселването (жителство) в град София пребиваваха постоянно близо 1.2 милиона души. При това на територия, която не е пригодена за повече от 700-800 хиляди (според плана Мусман от края на 30-те години). Изградените панелни жилищни комплекси решиха жилищния проблем на софиянци, но не решиха проблема с пренаселеността на града. Днес положението е още по-лошо и определено може да се счита, че София е на-малкият (по площ) двумилионен град в света. А когато на тази ограничена територия се заселят още един милион души, положението ще стане катастрофално. Да не говорим, че през 2020 година част от панелните блокове ще бъдат тотално амортизирани и ще предстои срутването им, а на тяхно място вместо да се изграждат нови големи жилищни сгради е далеч по-добре да се изградят спортни площадки, както и да се освободят нови зелени площи.
Поради всички тези причини новият устройствен план трябва бъде мислен в посока как да се организира жилищното настаняване на не по-малко от 3 милиона души. Това не може да се случи в сегашните рамки на града, затова трябва да се мисли за неговото териториално разширение. Реализирането на това начинание минава през три основни стъпки:
1. Изследване на жилищния потенциал на крайградските зони, които все още са сравнително слабо заселени. Северната част на града, района около Банкя, както и югоизточните села (Панчарево, Кокаляне, Лозен) могат да поемат част от населението на града. Може да се мисли за застрояване (еднофамилни къщи и кооперации до 4 етажа) на пустеещите земеделски земи в близост до питища и жп линии. Останалите пустеещи земи в района на София трябвадасе превърнат в горски масиви, за дасе неутрализира ефекта от замърсяването на въздуха в града.
2. Изграждане на нови жилищни квартали по протежението на автомнгистралите "Тракия", "Хемус" и бъдещата "Люлин" и свързването им с пътната инфратсрукура около същите магистрали. Тези нови квартали ще имат удобна транспортна връзка с града и същевременно ще преставляват тихи и спокойни "озасиси" извън градския шум и пренаселеност.
3. Най-важната стъпка обаче е да се изследва жилищния потенциал на градовете и селата в радиус 50-60км от София. Перник, Радомир. Костинброд, Драгоман, Своге, Златица, Пирдоп, Елин Пелин, Ихтиман и селата около тях могат сериозно да разтоварят свръхнаселената ни столица. За това е нужно да се работи съвместно с тези общини, както и с министерството на транспорта, с цел да се подобри жп инфраструктурата около София и да се пусне в експлоатация система от бързи и удобни жп връзки (градска железница). Така реално София ще се разпростре на значително по-голяма площ и ще може успешно да поеме нуждите на 3-милионното и население.
В следващата част ще бъдат представени идеите за организиране на транспорта на тази нова Голяма София.
Първата тема от тази рубрика ще засегне жилищната политика на София за посочения период. Тук можете да видите схема на Система "Обитаване" - режими на устройство на жилищните зони. Посочени са различните типове жилищни зони в град София според вида на застрояването (високоетажно, комплескно, средноетажно, нискоетажно и т.н.). Диференцирането на различните жилищни зони и тяхното регулиране е необходима, но съвсем недостатъчна стъпка към решението на жилищния проблем на София. И тук трябва да тръгнем от основните проблеми, а именно:
1. Според ОУП постоянното население на столицата в момента е около 1.3 млн. жители. В действителност обаче населението на града е далеч по-многобройно. Общината прави своите разчети на базата на статистически данни, които включват само регистрираното население. Както всички знаем обаче, в София непрекъснато се прииждат нови и нови заселници. Това, че те не фигурират в статистиките на града не означава, че не съществуват. Просто разликите идват от факта, че една значителна част от населението на София днес е с регистрация по постоянен адрес (по лична карта) от други населени места. И тъй като личните карти са със срок на валидност 10 години, никой не сменя своята лична карта всеки път, когато се премести от едно населено място в друго. При съвременната динамика на живот и миграционна мобилност това е напълно разбираемо. Но трябва да се има пред вид, че тези "нерегистрирани" столичани съставляват сериозен процент от населението на града. Така че със сигурност в момента постоянните жители на София (без приходящите) надхвърлят 2 милиона души.
2. Напълно реалистично е да се смята, че притокът на заселници към София ще продължи и в следващите 10 години. И причината за това не е, че много региони на страната са запуснати и там няма достатъчно икономическа активност (а оттам и препитание за техните жители). Просто съвременните тенденции са такива - населението на една страна да се концентрира основно в няколко големи града. Например, в мегаполиса Атина-Пирея в момента живеят 5 милиона души, или половината от населението на Гърция.
До средата на ХХ век огромното мнозинство от българите са живели в селата и малките градчета, поради простата причина, че основните отрасли на икономиката тогава са били земеделие и хранително-вкусова промишленост, както и лека промишленост. През втората половина на века започва мащабна индустриализация на страната - приоритетно се развиват отрасли на тежката промишленост. Селата започват да се обезлюдяват и хората се насочват към големите градове - областните центрове и София. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, а в останалите се въвеждат модерни технологии, които не изискват толкова голямо количество работна ръка. Огромна част от заетите днес са в сферата на услугите, които се концентрират в София и още 3-4 големи града. Затова и миграционният поток е насочен към тях. Тенденцията е това да продължи, независимо каква регионална политика се провежда.
Поради гореизброените причини може да се очаква, че през 2020 година в София и околностите ще живеят 3 милиона души.
3. Проблемът с пренаселването на София не е от вчера и днес. Дори през 1989 година, когато имаше ограничения за заселването (жителство) в град София пребиваваха постоянно близо 1.2 милиона души. При това на територия, която не е пригодена за повече от 700-800 хиляди (според плана Мусман от края на 30-те години). Изградените панелни жилищни комплекси решиха жилищния проблем на софиянци, но не решиха проблема с пренаселеността на града. Днес положението е още по-лошо и определено може да се счита, че София е на-малкият (по площ) двумилионен град в света. А когато на тази ограничена територия се заселят още един милион души, положението ще стане катастрофално. Да не говорим, че през 2020 година част от панелните блокове ще бъдат тотално амортизирани и ще предстои срутването им, а на тяхно място вместо да се изграждат нови големи жилищни сгради е далеч по-добре да се изградят спортни площадки, както и да се освободят нови зелени площи.
Поради всички тези причини новият устройствен план трябва бъде мислен в посока как да се организира жилищното настаняване на не по-малко от 3 милиона души. Това не може да се случи в сегашните рамки на града, затова трябва да се мисли за неговото териториално разширение. Реализирането на това начинание минава през три основни стъпки:
1. Изследване на жилищния потенциал на крайградските зони, които все още са сравнително слабо заселени. Северната част на града, района около Банкя, както и югоизточните села (Панчарево, Кокаляне, Лозен) могат да поемат част от населението на града. Може да се мисли за застрояване (еднофамилни къщи и кооперации до 4 етажа) на пустеещите земеделски земи в близост до питища и жп линии. Останалите пустеещи земи в района на София трябвадасе превърнат в горски масиви, за дасе неутрализира ефекта от замърсяването на въздуха в града.
2. Изграждане на нови жилищни квартали по протежението на автомнгистралите "Тракия", "Хемус" и бъдещата "Люлин" и свързването им с пътната инфратсрукура около същите магистрали. Тези нови квартали ще имат удобна транспортна връзка с града и същевременно ще преставляват тихи и спокойни "озасиси" извън градския шум и пренаселеност.
3. Най-важната стъпка обаче е да се изследва жилищния потенциал на градовете и селата в радиус 50-60км от София. Перник, Радомир. Костинброд, Драгоман, Своге, Златица, Пирдоп, Елин Пелин, Ихтиман и селата около тях могат сериозно да разтоварят свръхнаселената ни столица. За това е нужно да се работи съвместно с тези общини, както и с министерството на транспорта, с цел да се подобри жп инфраструктурата около София и да се пусне в експлоатация система от бързи и удобни жп връзки (градска железница). Така реално София ще се разпростре на значително по-голяма площ и ще може успешно да поеме нуждите на 3-милионното и население.
В следващата част ще бъдат представени идеите за организиране на транспорта на тази нова Голяма София.
Следващ постинг
Предишен постинг
да чуя тези идеи.Без да съм бакшиш, на ден минавам много километри с кола, а преди това пътувах доста с градски транспорт и пеша.Определено познавам София, и имам концепция за транспорта, така че ако има дискусия ще се включа на ниво "коментар" или "критика" стига автора да няма против.
цитирайДискусията е открита. Самите идеи не са нещо революционно ново, а са плод на наблюденията ми от други градове по света, в които съм живял или посетил. По специално ще се спра на отделни елементи от предложената система за развитие на метрото и трамвайния транспорт, както и на въръзката им с железопътната мрежа. Има някои неща, които трябвадасе доизкусурят на ниво "планиране" преди да се пристъпи към тяхното изграджане.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6456
Блогрол
1. templar
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат
