Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2009 21:52 - Общият устройствен план на София - проблеми и решения (част първа)
Автор: thetrooper Категория: Регионални   
Прочетен: 2384 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 16.11.2009 22:14


Частичните избори за кмет на София отминаха, но дебатът за столицата продължава с пълна сила. В Столичният общински съвет предстои приемането на "Изменение на общ устройствен план - проект 2009". Този план представя намерението на общината да даде визия за развитието на града до 2020 година. Планът е амбициозен и показва желанието да се решат много от текущите проблеми на града, но същевременно има своите недостатъци. Ето защо се налага старитирането на специална рубрика, посветена на различни елементи от плана. В нея  ще се посочат някои проблеми, които не са засегнати от Общия устройствен план, както и възможни начини за тяхното решаване.





Първата тема от тази рубрика ще засегне жилищната политика на София за посочения период.
Тук можете да видите схема на Система "Обитаване" - режими на устройство на жилищните зони. Посочени са различните типове жилищни зони в град София според вида на застрояването (високоетажно, комплескно, средноетажно, нискоетажно и т.н.). Диференцирането на различните жилищни зони и тяхното регулиране е необходима, но съвсем недостатъчна стъпка към решението на жилищния проблем на София. И тук трябва да тръгнем от основните проблеми, а именно:

1. Според ОУП постоянното население на столицата в момента е около 1.3 млн. жители. В действителност обаче населението на града е далеч по-многобройно. Общината прави своите разчети на базата на статистически данни, които включват само регистрираното население. Както всички знаем обаче, в София непрекъснато се прииждат нови и нови заселници. Това, че те не фигурират в статистиките на града не означава, че не съществуват. Просто разликите идват от факта, че една значителна част от населението на София днес е с регистрация по постоянен адрес (по лична карта) от други населени места. И тъй като личните карти са със срок на валидност 10 години, никой не сменя своята лична карта всеки път, когато се премести от едно населено място в друго. При съвременната динамика на живот и миграционна мобилност това е напълно разбираемо. Но трябва да се има пред вид, че тези "нерегистрирани" столичани съставляват сериозен процент от населението на града. Така че със сигурност в момента постоянните жители на София (без приходящите) надхвърлят 2 милиона души.

2. Напълно реалистично е да се смята, че притокът на заселници към София ще продължи и в следващите 10 години. И причината за това не е, че много региони на страната са запуснати и там няма достатъчно икономическа активност (а оттам и препитание за техните жители). Просто съвременните тенденции са такива - населението на една страна да се концентрира основно в няколко големи града. Например, в мегаполиса Атина-Пирея в момента живеят 5 милиона души, или половината от населението на Гърция.

До средата на ХХ век огромното мнозинство от българите са живели в селата и малките градчета, поради простата причина, че основните отрасли на икономиката тогава са били земеделие и хранително-вкусова промишленост, както и лека промишленост. През втората половина на века започва мащабна индустриализация на страната - приоритетно се развиват отрасли на тежката промишленост. Селата започват да се обезлюдяват и хората се насочват към големите градове - областните центрове и София. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, а в останалите се въвеждат модерни технологии, които не изискват толкова голямо количество работна ръка. Огромна част от заетите днес са в сферата на услугите, които се концентрират в София и още 3-4 големи града. Затова и миграционният поток е насочен към тях. Тенденцията е това да продължи, независимо каква регионална политика се провежда.

Поради гореизброените причини може да се очаква, че през 2020 година в София и околностите ще живеят 3 милиона души.

3. Проблемът с пренаселването на София не е от вчера и днес. Дори през 1989 година, когато имаше ограничения за заселването (жителство) в град София пребиваваха постоянно близо 1.2 милиона души. При това на територия, която не е пригодена за повече от 700-800 хиляди (според плана Мусман от края на 30-те години). Изградените панелни жилищни комплекси решиха жилищния проблем на софиянци, но не решиха проблема с пренаселеността на града. Днес положението е още по-лошо и определено може да се счита, че София е на-малкият (по площ) двумилионен град в света. А когато на тази ограничена територия се заселят още един милион души, положението ще стане катастрофално. Да не говорим, че през 2020 година част от панелните блокове ще бъдат тотално амортизирани и ще предстои срутването им, а на тяхно място вместо да се изграждат нови големи жилищни сгради е далеч по-добре да се изградят спортни площадки, както и да се освободят нови зелени площи.



Поради всички тези причини новият устройствен план трябва бъде мислен в посока как да се организира жилищното настаняване на не по-малко от 3 милиона души. Това не може да се случи в сегашните рамки на града, затова трябва да се мисли за неговото териториално разширение. Реализирането на това начинание минава през три основни стъпки:

1. Изследване на жилищния потенциал на крайградските зони, които все още са сравнително слабо заселени.  Северната част на града, района около Банкя, както и  югоизточните села (Панчарево, Кокаляне, Лозен) могат да поемат част от населението на града. Може да се мисли за застрояване (еднофамилни къщи и кооперации до 4 етажа) на пустеещите земеделски земи в близост до питища и жп линии. Останалите пустеещи земи в района на София трябвадасе превърнат в горски масиви, за дасе неутрализира ефекта от замърсяването на въздуха в града.

2. Изграждане на нови жилищни квартали по протежението на автомнгистралите "Тракия", "Хемус" и бъдещата "Люлин" и свързването им с пътната инфратсрукура около същите магистрали. Тези нови квартали ще имат удобна транспортна връзка с града и същевременно ще преставляват тихи и спокойни "озасиси" извън градския шум и пренаселеност.

3. Най-важната стъпка обаче е да се изследва жилищния потенциал на градовете и селата в радиус 50-60км от София. Перник, Радомир. Костинброд, Драгоман, Своге, Златица, Пирдоп, Елин Пелин, Ихтиман и селата около тях могат сериозно да разтоварят свръхнаселената ни столица. За това е нужно да се работи съвместно с тези общини, както и с министерството на транспорта,  с цел да се подобри жп инфраструктурата около София и да се пусне в експлоатация система от бързи и удобни жп връзки (градска железница). Така реално София ще се разпростре на значително по-голяма площ и ще може успешно да поеме нуждите на 3-милионното и население.

В следващата част ще бъдат представени идеите за организиране на транспорта на тази нова Голяма София.






Гласувай:
3



1. nakom - С огромно любопитство чакам
16.11.2009 22:06
да чуя тези идеи.Без да съм бакшиш, на ден минавам много километри с кола, а преди това пътувах доста с градски транспорт и пеша.Определено познавам София, и имам концепция за транспорта, така че ако има дискусия ще се включа на ниво "коментар" или "критика" стига автора да няма против.
цитирай
2. thetrooper - @nakom
16.11.2009 22:18
Дискусията е открита. Самите идеи не са нещо революционно ново, а са плод на наблюденията ми от други градове по света, в които съм живял или посетил. По специално ще се спра на отделни елементи от предложената система за развитие на метрото и трамвайния транспорт, както и на въръзката им с железопътната мрежа. Има някои неща, които трябвадасе доизкусурят на ниво "планиране" преди да се пристъпи към тяхното изграджане.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 2067877
Постинги: 264
Коментари: 3353
Гласове: 6456
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930