Прочетен: 19948 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2010 20:41
Сутринта на 10 януари 1997-а се запътих към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", блоковете между хотел "Плиска" и 4-и километър. По това време бях първокурсник, специалност Социология, и отивах за семестриална заверка, тъй като зимната сесия наближаваше. Пред блока срещнах моя състудент Влади от Долна баня, който тъкмо излизаше оттам. "Факултетът е затворен, има протест пред Народното събрание, каза ми той. Да вървим към Парламента." Хайде, съгласих се аз без никакво колебание. В последните седмици СДС организира няколко протестни митинга, последният от които беше на 3 януари. Сигурен бях, че това е само прелюдия към нещо по-голямо, но не знаех кога точно стартира същинската част.
От "Плиска" се качихме на автобус и пристигнахме пред Парламента малко след 10 сутринта. Оказахме се едни от първите, на площада имаше малко хора - други студенти и граждани. Бяхме колкото да направим жива верига около сградата, както и постъпихме. Забелязах един възрастен тип с мегафон, който даваше команди от сорта на: "Готови за атака на парламента!" Организаторите на протеста го помислиха за провокатор и един от тях се насочи към него да му говори нещо. Докато обикаляхме в жива верига, някои от протестиращите започнаха символично да разклащат металните заграждения. Реших да им последвам примера, но жената до мен ме спря с думите: "Недейте, да не даваме повод на полицаите да ни разгонят." По-късно разбрах, че тактиката е да се провежда мирен протест - агресивните действия не били в наша полза, но така е, когато се отива без предварителна подготока.
Лека-полека площадът започна да се пълни. Първо пристигнаха таксиметровите шофьори, после хората, доведени от синдикатите, а нaкрая трите лъча с протестиращи от опозицията (СДС и Народен съюз). Идваха и все повече и повече студенти. В отговор между парламента и загражденията се появиха повече полицаи, а между тях забелязах и самия Красимир Петров (тогава шеф на СДВР). Напрежението нарастваше, скандиранията към сградата на Парламента ставаха все по-силни, а сред тях се открояваше лозунга: "Всички при Луканов!" (бившия премиер Андрей Луканов бе застрелян 3 месеца по-рано). Обсадихме Парламента с цел да не допускаме депутатите да излизат и да ги принудим да заседават. Трябваше да се приеме декларация за национално спасение - недопускане на втори мандат за БСП, разпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни избори колкото се може по-скоро. Някъде към 11.30 бе запалена първата искра - комунистическият депутат и бивш вътрешен министър Любомир Начев с цялата си наглост реши да излезе от парламента и да мине през нас, съпровождан от полицаи и някакви охранители (вероятно от НСО). Не можеше, просто не можеше да останем равнодушни при подобно предизвикателство. Озверели и с кървясали очи се втурнахме след него. Аз се оказах малко по-назад, но забелязах, че първите почти го достигнаха пред входа на хотел Радисън (тогава май се казваше Грандхотел). Заформи се кратка схватка с полицаите, някой метна голяма и мръсна буца лед, полицаите уловиха един човек, но тези, които бяха най-близо успяха да го отскубнат и блъснаха един едър униформен полицай, който падна във фоайето на хотела, а стъклената врата се счупи.
Малко по-късно и самият Георги Първанов (тогава отскоро председател на БСП) реши да се прави на мъж, като премина с някаква лада през множеството. Колата отнесе немалко тупаници и ритници ( аз мисля, че успях да ударя едното странично стъкло), но Първанов не успяхме да докопаме.
Тогавашният кмет на София Стефан Софиянски беше в една от първите редици на протеста. Видях го да се възмущава пред журналистите относно постъпката на Начев. Доколкото си спомням, и новоизбраният, но още не встъпил в длъжност президент Петър Стоянов се появи сред множеството.
По обяд от сградата на Народното събрание започнаха да излизат депутати от опозицията и да говорят с нас. Все още обаче от ОДС не бяха "яхнали" протеста, а само се опитваха да ни успокоят, за да не се стига до крайни действия. Разбрахме се да спрем да скандираме най-кръвнишките лозунги ("Всички при Луканов!" и "Искаме червените!"), а също да внимаваме изключително много за провокатори.
Броят на хората на площада се увеличаваше. Видждах все повече и повече познати - колеги от университета, бивши съученици, приятели от квартала. Стояхме там, крещяхме срещу комунистите и от време на време някой камък или снежна топка политаше към Парламента.
По едно време забелязах, че кмета на Пловдив Спас Гърневски е излязъл отпред, затова казах на Влади: "Давай да питаме Гърневски кога ще бутне паметника на Альоша в Пловдив." Тръгнахме към него, но той се прибра обратно в сградата. За сметка на това депутатът Асен Агов говореше с граждани. Питаха го дали е видял или чул коментари за нашите предишни протести в чуждестранните медии. Г-н Агов каза, че засега отразяването е слабо. Тогва чух Влади да казва: "От нас зависи дали ще ни отразяват." Асен Агов веднага отговори: "Точно така, много е право момчето." Естествено, думите на Влади се оказаха пророчески.
Времето минаваше, но все още не се случваше нищо съществено. Предлагах на Влади да си ходим и по-късно да дойдем пак, но той беше убеден, че много скоро нещо ще се случи. Затова към 4 след обяд взехме решение да останем, но тъй като не бях хапвал нищо от сутринта, се насочихме към спирката на Ректората, за да си взема пица. Като се върнахме, видях, че загражденията са пробити и хората се втурват напред към Парламента. Втурнахме се и ние, но в самата сграда не влязохме. Така или иначе вътре в сградата, както и в непосредствена близост до нея (чупейки прозорците) бяха само ултраси от агитката на "Левски" и разни здравеняци, за които бяхме сигурни, че са внедрени провокатори. Както и да е, със щурма спечелихме терен, а от един от прозорците депутата Иван Куртев показа плакат с надпис: "Започваме заседание." Нададохме одобрителен рев, но в това време полицията пусна сълзотворен газ, с който успяха да ни отблъснат. Отстъпвахме с викове и псувни, а депутата Йордан Соколов се възмущаваше пред камерите: "Не виждам защо хората трябваше да бъдат дразнени, като се вкарват тези бронирани джипове."
Постоях още известно време, след което се прибрах вкъщи. Започнах да звъня на домашния телефон на моя съученик Стоян (тогава още нямахме мобилни телефони). Бях го видял за малко на протеста, но после му изгубих следите. Открих го чак към 8 и половина вечерта. Каза ми: "Ние с майка ми и баща ми досега бяхме на площада. Прибрахме се само да вечеряме набързо и се връщаме там."
Когато казах на баба ми, че отново ще ходя пред Парламента, тя направо се ужаси. Беше слушала протеста по радиото и бе изпаднала в паника. Уплаших се, но не за себе си, а за нея. Помислих си, че ако сега отида, тя може да получи сърдечен удар. Затова реших да си остана вкъщи. Гледах протеста по националната телевизия (то тогава други телевизии нямаше), докато изтеглиха камерите си от площада.
За нощното кръвопролитие научих на едва на другата сутрин. Баба ми отново беше пуснала радиото и говорителя анализираше ситуацията. И досега помня едно изречение от коментара му: "Сърбите не се поддадоха на провокации." (по същото време и в Белград течаха антикомунистически протести, които започнаха преди нашите). Разбрах също, че протеста продължава и днес, хората се събират на площада пред храм-паметника "Александър Невски". Този път вече бях непреклонен и не се оставих баба ми да ме спре.
Когато пристигнах пред храма, видях, че сме много хора, доста повече от предния ден. Имаше ярост, възмущение от снощното полицейско насилие и абсолютна непримиримост. Тогава разбрах, че връщане назад няма.
(Следва)
МОИТЕ ЛИЧНИ СПОМЕНИ: Моят живот на търсе...
Илюстрации на моите спомени
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
Космически заплати в държавните бордове!...
09.01.2010 21:19
Коментара е повече от показателен!
10.01.2010 02:12
10.01.2010 10:11
"Дарик" се заиграваше с бомба в сградата и "монополизира" горещите новини с претенцията да изпреварва ТВ излъчванията. Течаха преговори, в парламента как Клара /Караманска.../ и компания пееха нагло "Къде си вярна ти, любов народна..." Да се благодарят на тоя същия контрабандист Красимир Петров, че ги измъкна с щитове и побои с палки над избирателите... Само му погледнете назначенията и след това!
Браво, авторе! Това бяха последните студентски реакции. През миналия февруари комунистите показаха пълно дирижиране на процесите сред студенцията и т. н. "зелени"... На учителската стачка - на кого служат синдикатите...
"Но ще дойде ден, ден Първи!..." Добре, че младите помнят и ще вземат мярката на капутите, а ние ще ги подкрепим! - това е за дежурния офицер тук, назовал се с право Капут
Като един истински народ ! Както французите , които си изливат млякото по селскостопанските полета, както гърците , които запушиха границите ни с трактори, както всяка една нормална страна , при която нещата в полическия живот тръгнат надолу !
10.01.2010 15:06
Изкарай и някоя снимка, от периода, няма да е зле. Много хубаво описваш детайли.
Айде много здраве и на вас.
Препоръката да не пишеш анонимно важи и за теб.
10.01.2010 21:05
10.01.2010 22:31
Има ли някой специалист по тълкуване на сънища, да ми разтълкува съня.
11.01.2010 13:07
11.01.2010 13:08
Първо искам да се извиня, за аномиността, но регистрацията тук става сигурно от 10тия път, или аз не правя нещо като хората.... Както и да е.... Този латинопишещ/а е ярък пример за промит мозък. За съжаление има доста такива млади хора, които са се главозамяли от комунистическите идеи. Когато се случи 10.01 аз все още бях тийнейджър, но бидейки възпитавана в среда на пострадали от режима вече имах визия, за това каква ще е политическата ми насоченост.Още 90та година аз бях заедно с родителите си на площада - тогава ни излъгаха!!! Същото стана и на 10.01. - поредната дългоопашата лъжа, за сметка на хората. За съжаление, хората сме устроени да се поддаваме на емоции - когато нямаш, когато си принуден да мизерстваш и да гледаш как на детето ти му изтичат очичките пред някоя нова играчка, сърцето ти е свито и си способен да се поддадеш на провокация. Въпреки всичко, имаше смисъл! Имаше смисъл и провокацията на студентските протести за картите за градски транспорт - тогава затворихме Цариградско и ни чуха, въпреки твърдението, че е имало провокатори! Не винаги става по мирния начин и това се знае от древни времена. Особено когато напрежението е събирано с години. Има смисъл от протести, защото това е начина, народа да покаже негудованието си. За съжаление, обаче вече няма хора с големи сърца, които да се отдадат на каузата да съберат хората, да излязат с чисти и честни идеи, без да се възползват от властта. Най-яркият пример е Васил Левски - днес няма такива като него!
Само дето не разбрах кой ви е излъгал... Щото тези, на които аз вярвах (ОДС) не са ме излъгали и гласувах отново за тях през 2001-а.
11.01.2010 14:53
Смешен си ти, след като през 2010 продължаваш да се криеш като мишок.
1989 бях на 11 години, в пети клас...
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат