Линк към оригинала  - сайт "Един завет" http://edinzavet.wordpress.com/2010/04/12/vnvu-11n/

На 12 април 2010г. се проведе 11-ото Национално събрание на Съюза. Точно в 10:00ч. пълната зала „Тържествена“ на Офицерското събрание (Централния военен клуб) стана на крака и застана мирно за да посрещне националния трибагреник и знамето на ВНВУ, специално изнесено за събитието. 

 

Гвардейският оркестър, строен пред голямата камина с кристалното огледало засвири „Напред към подвизи и слава“. Националното знаме се носеше от трима гвардейци, а знамето на ВНВУ, по стара традиция на Съюза – от двойни кавалери на Военния орден „За храброст“. И тази година честта да държи светинята в ръцете си има знаменосецът на съюза – 90-годишният офицер – броневак Венелин Попов от 60-ти випуск.

След като знамената заеха своето място на сцената, бе изпълнен Националния химн на България и официалния боен химн на Българската армия „Велик е нашият войник“, който беше изпят с пълно гърло от цялата зала.

С едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на починалите членове на Съюза, които бяха сред нас на предишното събрание, както и трагично загиналите президент и висше военно командване на Полската Република.

Отец Ангел Ангелов от храм Св. София отслужи молебен за събранието, в който се включиха о. Стефан от Русе и протодякон Любомир Братоев от Патриаршеската катедрала, които са членове на нашия Съюз. Бяха изпълнени Великденския поздрав „Христос Воскресе“ и Многолетие за членовете на Съюза и техните семейства

След това бяха поднесени приветствия. От името на Президента на Р.България и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили поздравителен адрес прочете съветника по военните въпроси контраадмирал Николай Николов.

От името на Министъра на отбраната форумът бе поздравен от зам.министър Августина Цветкова.

Приветствени адреси връчиха също председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите л-т.0.р. Борис Велчев,  председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва ген.л-т 0.р. Стоян Топалов, председателят на Съюза на ветераните от войните д-р Тодор Анастасов

Приветствие поднесе и лично присъства началникът на Военна академия „Г.С. Раковски“ ген.м-р Георги Георгиев.

От името на командващия съвместното оперативно командване ген.л-т Атанас Самандев поздравителен адрес връчи полк. Пандохов.

Командирът на Националната гвардейска част полк.  Боянов също поздрави присъстващите.

В края на церемониалната част знамената бяха изпратени с „ура“.

В отчетния си доклад Председателят полк. Рухчев подробно разгледа дейността на организацията през 2-те години след последното НС, като не бяха спестени организационните проблеми, които срещат някои клубове, във връзка с все по-напредалата възраст на членовете. Като силна свежа струя бе отчетено създаването на клуб „Един завет“, който по-нататък бе споменаван почти във всяко изказване.

Владимир Матев отчете дейността на Контролния съвет, а доц. Димитрина Ненова представи работата на списание „Един завет“, като похвали задружния и напълно доброволен труд на редакционната колегия и набеляза стъпки за по-нататъшното развитие на списанието.

По време на обедната почивка за делегатите и гостите бе сервирана храна в гардероба и фоайето на залата, хората видяха свои колеги и съвипускници от провинцията и прекараха весело. 

Владимир Матев, декориран с два ордена „За храброст“ връчи значките на новоприети членове на клуб „Един завет“ и сърдечно ги поздрави с приемането на съюза, като им завеща да носят знака на нашата славна организация с чест.

След обяд събранието продължи с дискусия.  Изказаха се Звезделин Запрянов – секретар на клуб. Пловдив, Димитър Ламбринов от клуб „Старши випуски“, Максим Максимов – потомък на полк. Максимов се похвали с възстановения от потомци варненски клуб. Доктор Цеков от клуб „Плевен“ също отчете актива дейност и похвали качествените хора в клуба. Димитър Златаров от клуб „Ст.Загора“ говори поетично за патриотизма и родолюбието. Изказаха се още Константин Семерджиев от Трявна, Дечко Драгиев (сп. Един завет)., Тодор Христов (Плевен), Иво Антонов (МО- военни паметници) Критични в изказванията си бяха Никола Ружеков (68 вип) и д-р Юлиан Писарев (63 вип). Към присъстващите се обърнаха и г-жа Дебора Кнежевич от фондация „Кавалери на ордена “ За храброст“, както и Борис Станимиров – председател на клуб „Един завет“.

Събранието прие доклада на председателя и освободи от отговорност ръководството.

Бе избран нов Управителен съвет в състав (по азбучен ред): Ат. Илев, Б.Станимиров, В.Попов, В. Пенев, Г. Радонов, Дим. Грънчаров, Дим. Казаков, Евг. Атанасов, Ив. Орешков, И. Антонов, К. Дачевски, Л. Миланов, Ник. Рухчев, Сим. Петкова, Хр.Златев.  В новия Контролен съвет влизат Вл.Матев, И.Андреев и К. Косачев.

Полк. инж. Никола Рухчев бе преизбран за нов двугодишен мандат.

С военна точност, в  16:00  събранието бе закрито с маршовете „Шуми Марица“ и „Един завет“.

"След като знамената заеха своето място на сцената, бе изпълнен Националния химн на България"

Един въпрос - Кой химн?

Автентичният български химн - "Шуми Марица", бе изпълнен при закриването на събранието.

И какво е мнението ти за това, че на събиране на царски възпитаници се изпълнява този "химн"?

това е част от протокола. Както и прочитането на президентското приветствие...

Мила Родино е песен, писана от български студенти, които се връщали за да участват като доброволци в Сръбско-българската война.

Шуми Марица е песен на сражаващите се под руско командване български легионери в Сръбско- турската война от 1876. "Генерала наш" е руския ген. Черняев.

Ако не беше "осветен" на Шипка, Шуми Марица е много по-малко български символ от Мила Родино. Ако не беше "осквернен" от комунизма Мила Родино щеше да е много по-български символ от Шуми Марица....

Предполагам не е нужно да ти разяснявам разликите в текста и музиката между "Мила Родино" на Цветан Радославов и "Мила Родино" на червената измет?
Предполагам дори, юридически също си запознат, защо "Шуми Марица" все още се води (де юре) химн на България?
А що за царски офицери стават на болшевишкия химн, е силно риторичен въпрос, който няма смисъл да се задава...

"А що за царски офицери стават на болшевишкия химн, е силно риторичен въпрос, който няма смисъл да се задава..." - На крака се става при химна на която и да е държава. Въпрос на уважение...

Значи царските офицери уважават НРБ, така ли? Ами...евала.

След "рухването" на комунизма на 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл.168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.”