Прочетен: 7256 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2010 21:03
Лейди Маргарет Хилда Робъртс – Тачър изрича тези думи на 4 май 1979 година от стъпалата на Даунинг стрийт 10 в Лондон. Цитатът на Св. Франциск от Асизи са първите думи, които „Желязната лейди“ изрича в качеството си на министър-председател на Великобритания. От този момент насетне в следващите 11 години тя буквално преобразява страната по начин, който граничи с чудото. За малко повече от десетилетие Маргарет Тачър изважда Британия от икономическата катастрофа, хаоса и всеобщата деморализация и връща самочувствието на нацията и имперското величие на страната.
През 1979 година британската икономика е в колапс, а политическата власт е на практика в ръцете на синдикатите. Последните 3 правителства са свалени от власт вследствие на масови стачки, а синдикалните лидери непрекъснато тероризират обществото с постоянния профсъюзен рекет спрямо управлението на страната. Постоянните им, необосновани от икономическа гледна точка искания, заедно с развихрилата се международна петролна криза съсипват икономиката и заплашват реално да сринат държавността. Ето защо новото консервативно правителство се заема с осъществяването на бързи, решителни и изключително радикални реформи. Приватизирани са цели сектори от икономиката и обществените услуги, които досега са били смятани за неприкосновена държавна собственост. Въвежда се дерегулация в икономиката и строг монетаризъм във финансовата политика. За да се насърчи бизнеса и частната инициатива, правителството набляга повече на косвените данъци. Резултатите не закъсняват – икономиката започва да се съвзема, но реформите логично довеждат до увеличаване на безработицата, а също и до разтваряне на ножицата между доходите на бедните и средната класа. При тази ситуация през 1980 и 1981г. ескалират социални бунтове в Бристъл, Брикстън, Токстън, Мас Сайд и др., където лумпени, леви екстремисти, криминални елементи и представители на етнически малцинства се отдават на вандализъм и улични сблъсъци с органите на реда. Това е първото предизвикателство към политиката на Тачър, но управляващите реагират твърдо и не допускат бунтовете да доведат до правителствена криза и дестабилизация на страната.
Далеч по-сериозна опасност обаче представляват синдикатите. Техните лидери всячески се противопоставят на икономическите реформи и са на път да торпилират усилията на управляващата Консервативна партия да повиши икономическата ефективност. Затова правителството предприема серия от законодателни промени, с които намалява властта на синдикалните водачи и практически им отнема възможността да влияят върху политическия живот. Наложена е забрана върху вторичното пикетиране (извън работно място), премахнати са правните имунитети на трейдюнионите (освен при трудови спорове), които вече могат да подвеждани под отговорност за политически стачки, наложен е избор с тайно гласуване на всеки пет години за профсъюзно ръководство и избори, на които да се решава дали членовете на съюза позволяват той да финансира дадена политическа партия (т.е.Лейбъристката партия). Решителното сражение между правителството и синдикатите е през 1984-85г., по време на Миньорската стачка. Въпреки че стачкуващите миньори затварят над 2/3 от шахтите в страната, а самата стачка продължава повече от година, правителството не отстъпва спрямо исканията на стачниците. Нещо повече – благодарение на координираните, решителни и на моменти брутални действия на полицията на желаещите да работят миньори е осигурен достъп до мините, а самите стачници най-накрая прекратяват стачката без да са постигнали споразумение с правителството.
Управленската визия на Маргарет Тачър се основава не само на поощряване на частната инициатива и предприемчивостта, но също така и на здрав национализъм и съхраняване на традициите. В началото на своето управление Тачър се обявява против виетнамската имиграция във Великобритания в края на войната. Според Тачър: “Всички граждани изпратили писма в подкрепа на имигрантите, трябва да настанят по един от тях в дома си”. След това, позовавайки се на ситуацията в Родезия (предишно наименование на Зимбабве, в която Робърт Мугабе противопоставяйки се на бялото управление на страната, в последствие се превърна в диктатор), Маргарет Тачър добавя: “по-малко възражения имам срещу приемането на бежанци (бели) от Родезия, Полша или Унгария, които много по-лесно се асимилират. ” Изобщо през цялата тачърова епоха мултикултурализмът, религиозната и расова толерастия са озаптени. Имиграцията е в що-годе поносими размери, тъй като,за разлика от новия век, през 80-те години правителството не прахосва националния продукт под формата на щедри социални помощи. По улиците няма педерастки паради, а мюсюлманите не си и помислят да поставят нагли искания като върховенство на шариата над британското право или строеж на най-голямата в Европа джамия в центъра на Лондон (при това с бюджетни средства). Отчасти това се дължи на силното по това време скинхедс движение, но най-вече заради безкомпромисното и изпълнено с държавническа мъдрост дясно, тачъристко управление.
Маргарет Тачър е първата жена-премиер в историята на Великобритания, но нейното управление в никакъв случай не може да се смята за феминистко. Самата тя отговаря на въпроса защо не е направила нищо за феминисткото движение по следния начин: "Не дължа нищо на движението за социално равенство на жените".
Външната политика на Маргарет Тачър е подчинена на два основни принципа – връщане на Великобритания на международната политическа сцена като световна суперсила и решителен отпор на комунизма в световен мащаб. Първият принцип е защитен повече от успешно през пролетта на 1982г., когато Великобритания спечелва Фолклъндската война срещу Аржентина. Вторият принцип се отстоява в поредица от международни актове:
-
приемане на американски ядрени ракети в британски военни бази
-
подкрепа за чилийската военна хунта, начело с ген. Пиночет в борбата и срещу комунизма в страната и в Латинска Америка
-
подкрепа на наложеното от Питър Бота „извънредно положение“ В ЮАР – през 1985г. целият свят, вкл. САЩ е наложил ембарго на Южна Африка с цел премахване на апартейда. Тачър обаче не изоставя верния съюзник на свободния свят в борбата срещу комунизма в Южното полукълбо
-
успешни преговори с китайския лидер Дън Сяопин, при които се стига до споразумение относно Хонгконг – през 1997г. Британската колония преминава в китайски ръце, но Китай се задължава през следващите 50 години да не променя икономическата и политическа системи
- провежда серия от срещи с последния съветски ръководител Михаил Горбачов, довели в крайна сметка до рухване на комунизма в Източна Европа – не е пресилено да се каже, че Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън са двамата държавници с най-големи заслуги за победата на демокрацията над комунизма в глобален мащаб
Европейската политика на Тачър се води от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във “федерална европейска държава”. През 1988г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за “ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо”.
Управлението на Маргарет Тачър е христоматиен пример за това как един политик може да провежда болезнени реформи и въпреки това да бъде преизбран. При това тя е преизбрана два пъти (1983г. и 1987г.), а последващият успех на Джон Мейджър също може да бъде броен за нейно преизбиране, тъй като резултатите от края на нейното управление предопределят оставането на торите във властта. Днес Тачър е живата икона на европейския консерватизъм. Нейното твърдо и безкомпромисно дясно управление се изразява в решителни реформи, смазване на синдикатите, тотална и безусловна приватизация, концентриране на финансовите ресурси в ръцете на активната част от нацията (частни предприемачи, свободни професии и висококвалифицирани специалисти), драстично орязване на социалните помощи, рестрикции спрямо имиграцията, съхраняване на националните традиции, активна защита на националните интереси във всяка точка на планетата и в крайна сметка връщане на имперското самочувствие на британската нация. Еталон – днес всички, които претендират да бъдат „десни“ трябва да се равняват по жената, останала в световната история като „Желязната лейди“. Несъмнено най-великият държавник на XX век.
Поклон!
Самодиви бродят из планините на България
Истамбулската конвенция е тест за лоялно...
Иначе текстът е супер, плаче за публикация.
Поздрави!
"Проблемите на социалистите започват, когато свършат парите на другите".
За съжаление почти никой не чете, 5% са склонни към съждение, почти никой не иска да помни, което автоматично означава че данъкоплатците имат сериозни задачи през сладващите десетилетия. И ако Кастро на 60тата година си призна за утопичните усилия и никой не го пита (от неговите роби, защо толкова време ги е размотавал), Обама и официално регистританите търтеи в САЩ (32 милиона здравно неосигурени) се готвят да изпапат натрупаното от работливите щатски граждани, а това може да продължи около 3000 години. Така че: "Да живее равенството, солидарността и дрън, дрън..."
ste te pitam dali si tartej ili kakvo si
Kade e 4ove4nostta vi
Aman ot egoizam!
Другарко Томова(предполагам), те тези ирландски затворници са в затвора заради терористична дейност,а не за нещо друго.
ste te pitam dali si tartej ili kakvo si
Kade e 4ove4nostta vi
Aman ot egoizam!
Когато някой не може или няма желание да помисли сам за себе си,то никой не е длъжен да го прави вместо него.Този,който не може да бъде човечен спрямо себе си,осигурявайки се срещу болест и всякакви непредвидени събития,няма моралното право да иска това от другите.
Аман от комунисти!
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат